България - назад в държавната политика за климата

България е на едно от последните места в ЕС по отношение на държавната политика за борба с измененията в климата. Това заяви Георги Стефанов, експерт климатични промени в международната природозащитна организация WWF в България.

Той представи резултатите от доклада „Барометър на климатичната политика в ЕС“ на WWF, Европейската климатична фондация и компанията Ecofys.

Според доклада, България, заедно с Кипър, Гърция, Полша и Румъния, се нарежда „под средното ниво“ в системата за оценяване на действията на държавата в насока развитие на възобновяеми източници, енергийната ефективност и секторни политики. С добри практики в областта на екологичната политика се отличават Германия, Ирландия, Дания, Обединеното кралство.

Сред основните причини за лошия резултат на България се смятат нежеланието на страната да развие ниско въглеродна икономика и възприетата зависимост от енергийните източници на Русия.

„3 г. не можем да приключим процеса с изготвянето на новата енергийна стратегия. Трябва политика за енергийна ефективност и за развитие на възобновяеми енергийни източници. Забелязва се, че бизнеса е малко по-положително настроен, но действията на държава се бавят“, заяви Стефанов.

България е лош пример, защото има най-голям брой наказателни производства в областта на околната страна в сравнение с останалите членски на ЕС. Наказателните процедури, заведени срещу страната ни, за 12. Много от тях са свързани с нарушения в европейската екологична система „Натура 2000“.

Индустриализацията, транспортът и изграждането на енергийноспестяващи сгради са областите, по които трябва да се работи в у нас.

Държавите в глобален план все още не са предприели две трети от необходимите действия, които всички правителства трябва да наложат като политики в климатичните промени.

По последни данни на БАН, 10 на сто от българските гори са унищожени през последните 10 години. 7 пъти се е увеличил броят на пожарите и 24 пъти – на изгорелите площи, като пикът на огнените стихии е в периода 2003-2008 г.

Страната ни е застигната от горещи вълни с екстремно високи температури, водещи до преки щети за икономиката, екосистемите и до човешки жертви.

От 1,2 до 2,5 градуса са се повишили средните температури в българските градове през последните 18-20 г. Сняг в равнините на България има едва от 2 до 4 седмици. 40% по-къс е периодът на задържане на снежната покривка. 30% по-малко са валежите у нас, в резултат на което пресъхват реки и извори. Освен това в България навлизат нетипични паразити, които пренасят заболявания, топлолюбиви риби, необичайни за Черно море и дори видове като розовото фламинго.

„Нашият регион е един от най-уязвимите към климатичните промени и измененията в природата в бъдеще ще бъдат усетени особено силно усетени у нас“, заяви Борислав Сандов, представител на Коалиция за климата България.

Специалистите от БАН твърдят, че до 2050 г. климатът в България може да премине в субтропичен, а температурата да се покачи с 5 градуса.