България пропада и заради това

Трябва ли да се спазва конституцията? Във всяка нормална държава, особено пък когато става дума за страна от претендиращия да бъде еталон за демократичност и законност Европейски съюз, отговорът на този въпрос би трябвало да е очевиден - категорично и недвусмислено положителен. За българското Народно събрание обаче отговорът гласи така: По принцип трябва, но не е задължително. Зависи...

Предисторията

Скоро ще станат две години, откакто българският парламент отказва да изпълни изрично вмененото му от конституцията задължение да избере главен съдебен инспектор. Това е един от ключовите постове в „третата” власт. Човекът, който го е заема, според качествата и желанията си би могъл да бъде важен инструмент за нейното реформиране. Би могъл обаче да бъде и пасивен наблюдател и дори изпълнител на безобразията в нея. Каквито случаи вече е имало. Именно заради това конституцията постановява, че главният съдебен инспектор „е независим и се подчинява само на закона”, избира се от Народното събрание с мнозинство от две трети за срок от 5 години, като не се допускат два последователни мандата.

Мандатът на действащия (макар и от известно време „в оставка”) инспектор изтече през януари 2013 година, но - както Дойче Веле вече писа и вероятно ще се наложи пак да пише, негов наследник все още не е избран. Още предишното Народно събрание беше длъжно да го направи - и то до края на 2012 година. После задължението се прехвърли върху сегашния парламент, който, вече е сигурно, също няма да го направи.

През лятото на миналата година председателят на парламента дори си позволи да каже, че въпреки еднозначния конституционен текст и изтеклия му мандат „няма пречка” сегашният инспектор да си остане. Тогава написахме, че така не просто се нарушава буквата на конституцията, а се сриват духът, здравият разум и принципите, които са в основата на правовата държава. И че логиката, по силата на която главният съдебен инспектор би могъл да остане и пожизнено на поста си, ако обстоятелствата го налагат, праща по дяволите фундаменталните принципи на сменяемост, избираемост и мандатност.

Уникален шанс

Днес всички тези заключения са още по-валидни. Нещо повече дори. През пролетта на тази година имахме повод да се надяваме, че е възможна промяна. Бе открита и доведена почти докрай (остава „само” гласуването) безпрецедентно прозрачна за нашите условия процедура, в резултат от която са налице две, излъчени от съдийската общност и подкрепени от неправителствения сектор, кандидатури с безукорни професионални и морални качества и виждания за ролята на съдебния инспекторат. Специалистите дори единодушно оцениха концепцията на една от кандидатките за радикална промяна и качествено правосъдие като изключително впечатляваща.

Така народните представители получиха уникалния шанс не просто да изпълнят задължението си по конституция, но и да дадат пример за отговорно отношение към една държавна институция чрез безукорен избор на нейния ръководител. Но отказват да се възползват от този шанс. С което за пореден път доказват, че:

В България на ключови постове се избират не подходящи, а „свои” хора. Обратното явно не е възможно.

Чрез такива хора определени политически и икономически интереси се опитват и често успяват да контролират и подчиняват държавните институции, което ги изпразва от конституционното им съдържание и постепенно ги лишава от обществено доверие и легитимност.

Това се отнася и до съдебната власт, което прави реформирането ѝ невъзможно. Както и качественото правосъдие.

Парламент, който се отнася по този начин към задълженията си, конституцията и държавността, е безотговорен и непригоден.

Държава, в която върховенството на закона е изместено от върховенството на частни интереси, не е правова (европейска и демократична), а пропаднала.

Ако тези заключения Ви се виждат пресилени, огледайте се и си спомнете причините за възникването, проспиването и безсилието на държавата пред природните и финансовите бедствия, които ни сполетяха напоследък.

Театърът, който ще гледаме наесен

Поредният пример се задава на хоризонта, при това пак в полето на съдебната власт. Избраните от Народното събрание (по описания по-горе критерий „свои хора“) членове на Висшия съдебен съвет (или поне мнозинството от тях), системно блокиращи съдебната реформа, произвели вече безкраен списък от скандали, тези дни категорично отказаха да променят правилата, по които се определят хората, заемащи най-важните постове в съдебната система. Наесен, след парламентарните избори, предстои да станем свидетели на познатия театър с избора на нов председател на Върховния касационен съд.

Впрочем, този ВСС и жребий да реши да изтегли, пак „наш” човек ще избере.

Източник: "Дойче веле"