Българската рецепта - работа навън

Такова чудо рядко се среща: насред кризата безработицата в Германия намалява, а икономиката, противно на повечето очаквания, расте. Това привлича безброй кандидати за работа от чужбина, включително от България.

През 2011 г. броят на новопристигналите чужденци в Германия е бил рекорден - близо 1 милион. Подгонени от кризата в Южна Европа, покрай испанци, гърци, португалци и италианци, пристигнаха и много българи. Германските медии заговориха за "порой от българи", изсипал се по строителните площадки на Франкфурт и Берлин, за измамени гастарбайтери, предимно от малцинствата, за робска експлоатация на наемен труд и злоупотреби с тримесечното право на туристически престой.

Едните са в мазетата, другите - по високите етажи

Новите гастарбайтери от България и Румъния са на път да изместят турците от някои традиционни за тях ниши на препитание - най-вече поради това, че са по-евтини и непретенциозни. Онези, които не са редовно наети като сезонни работници или нямат възможност да вземат работна виза, изпадат "в нелегалност", а оттам и в безправие. Германски градове като Дортмунд, Мюнхен и Берлин имат проблеми с български и румънски роми, които пристигат уж за малко и остават завинаги. Сред руините на някогашни общежития за социално слаби, из мазета и складове или просто където свърнат, те се опитват да се прехранват от случайна работа на трудовата борса и от измами със социални помощи. Колко точно източноевропейци обитават "сивия сектор", може само да се гадае. Легално препитание в ЕС през 2011 година са намерили около 100 000 българи. Смята се, че има други половин милион души, които търсят сезонна работа. Само в сферата на услугите за гледане на възрастни и болни хора в германските семейства има поне 150 000 нерегламентирани трудови отношения с източноевропейки.

Разбира се, не всички трудови мигранти спят по мазета и мизерстват. Германската служба по труда отчита приток на все повече специалисти с висше образование от България, за които местният пазар на труда беше допълнително либерализиран от началото на май 2011-та. До април тази година близо 80 000 източноевропейци, в това число и българи, са се възползвали от новите си предимства на пазара на труда. В Северен Рейн-Вестфалия, най-многолюдната германска провинция, притокът на българи, румънци и поляци през 2011-та е бил рекорден. Идват все повече инженери, лекари и други специалисти, търсени целенасочено от германските фирми, които са затрупани с толкова много поръчки, че част от тях остават неизпълнени поради недостиг на кадри, предимно в инженерните науки.

Една странна тенденция

Квалифицираните мигранти, дошли отвън, оживяват икономическия живот на Германия. Статистиците са изчислили, че готовността им да създават собствена фирма, и то въз основа на иновативна бизнес-идея, е значително по-висока, отколкото сред германците (24% срещу 11 на сто).

Че квалифицираните мигранти от Източна Европа успяват да се интегрират добре на германския трудов пазар, личи и по друго. От месеци насам се забелязва странна тенденция: създават се нови работни места, но безработицата сред германското население не помръдва надолу. Единственото обяснение за тази странна ножица е, че новите места се заемат от чужденци - предимно от Източна и Югоизточна Европа.

Анализа на "Дойче веле"