Все повече мениджъри търсят „меки умения" в работниците

Все повече работодатели търсят умения като комуникативност, справяне с проблеми, принос към екипния успех, непрекъснато учене и усъвършенстване, когато интервюират кандидати за работа. Качества от този род (наричани „меки умения") вече са с дял от 35% до 50% при вземането на решения за подбор на кадри, показва проучване на Българската стопанска камера (БСК).

Наличието на диплома за степен на образование не винаги е доказателство за достатъчно знания и умения, заключава анкетата. Все по-често на преден план излизат специфичните професионални умения, които са много важни за 66% от анкетираните, ориентация към качество и грижа за клиента (62%) и работа с инструменти, техника и технология (55%).

Извършените през последните години промени в техниката и технологиите, обновлението на производството, въвеждането в експлоатация на съоръжения от ново поколение, водят до промени в характера на труда и спецификата на изпълняваните дейности и пораждат нови, по-високи изисквания към квалификацията на персонала. Рутинните действия и манипулации се заменят с електроника, увеличават се изискванията за компютърни умения не само на ръководния персонал, повишава се нуждата от владеене на чужди езици и др. Всичко това налага работещите в предприятията да поддържат и повишават квалификацията си, чрез участие в различни форми на обучение и саморазвитие, отбелязват от БСК.

Основните фактори, посочени от анкетираните, от които в най-голяма степен зависи удовлетвореността на работещите, са: Размер на възнаграждението (83%); Сигурност на работното място (46%); Условия на труд (45%); Справедливост в заплащането (39%); Обратна връзка, признание и справедлива оценка на трудовия принос (28%); Възможност за професионално развитие (27%).

От Стопанската камара установяват, че има разминаване между потребностите на икономиката и кадрите, които се подготвят от средното и висше образование. Тази тенденция се задълбочава с годините. Предприятията в България трудно намират за своята дейност квалифицирани работници (79%), оперативни ръководители (72%), мениджъри (64%). Лесно се намират нискоквалифицирани работници (75%).По-скоро лесно предприятията намират административни служители, юристи и финансисти, специалисти по персонала.

Главните причини за трудното намиране на персонал са отлив на младите хора от техническите специалности (44% от предприятията са посочили този отговор), разминаване между търсене и предлагане на пазара на труда (41%), несъответствие на образователните стандарти, учебно съдържание и програми с потребностите на бизнеса (39%), физически недостиг и застаряване на работната сила (35%), формално провеждане на учебните стажове и практики (35%) и ниско качество на професионалното и висше образование (34%). Резултатите по сектори показват, че най-голям дефицит на млади хора с технически специалности има в сектор машиностроене.

Освен застаряването на работната сила, като се вземат предвид и миграционните процеси - напускане на страната от предимно млади висококвалифицирани специалисти, отливът на младите хора от техническите специалности и изборът им на „модерни" такива, за които в последствие не могат да си намерят работа,оголването откъм кадри за цели отрасли на икономиката е неизбежно.

Проблемът с отлива на младите хора от техническите специалности през последните години все повече се задълбочава. Липсата на професионално ориентиране и кариерно развитие в средните и висши училища води до обучение в специалности, които или не се търсят на пазара на труда, или има пренасищане на специалисти от тях. Завършващите тези специалности преминават в категорията „безработен", или въпреки вложените за обучение лични и държавни средства, не работят по специалността. С всяка следваща година се засилват потребностите от технически и инженерни кадри, необходими, за да бъдат изпълнени поставените цели в Стратегията 2020, заключават от БСК.

Целият доклад на БСК можете да видите тук.