Докога ще се подиграват с нас?

Българите искаха достоен живот, но вместо това новото правителство им предложи наглост и безочливост без граници. Не става дума само за случая "Пеевски" – и без него провалите са твърде много, пише Мирела Иванова в коментар за "Дойче веле", който публикуваме.

Това правителство си подаде оставката - и то още с предложението Делян Пеевски да оглави мегаагенцията за национална сигурност. Нищо, че т.нар. министър-председател и лидерите на двете подкрепящи го партии, обзети от инатливия си цинизъм и самоубийствено властолюбие, още не са го разбрали. Сега като мантра се повтаря тезата, че националният протест е организиран от ГЕРБ и "подземието търси реванш". Е, значи нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено.

Арогантност на ента степен

Новото в случая е, че въпреки всички упражнения в геноцид на некадърните политически върхушки, изредили се да руинират страната ни и хората ѝ в последните години, в България все още са останали мислещи, образовани, решителни и почтени граждани, несъгласни с отредените им овчедушни роли, разбунтувани срещу моралната мизерия, която им се предлага от политическата класа, и срещу държавно-олигархичното крепостничество. Тъкмо те, платили данъците и здравните си осигуровки, понесли националните знамена, децата си и достойнството си, днес са на площадите пред Министерския съвет и Народното събрание. Пеят и протестират – и всеки от тях е с лична кауза, и личните им каузи съвпадат в обща: да бъде спасена България.

Надявам се, че във все още останалите свободни медийни острови няма да спрат да повтарят какво очаквахме от легитимираното само с едничкия глас на Волен Сидеров отиващо си правителство: ясна и общоприемлива, публично известна и възприета от обществото прагматична програма в няколко точки, която да се следва. Разумно законодателство за разбиване на монополите, подкрепа на малкия и среден бизнес, неотложни реформи в здравеопазването, образованието и съдебната система.

Справедливостта търси реванш

Какво ни бе предложено: наглост и незачитане, граничещи със самоубийствена за държавата безочливост. Не става дума само за случая "Пеевски". Дори, макар и трудно, да го отместим настрана, пак можем да изброим куп провали -  безпрецедентните и отчайващи пазарлъци за постове, политическите назначения на некомпетентни и неприемливи фигури, арогантното отношение към очакванията на българите да бъдат сменени "правилата на играта" след управлението на ГЕРБ. Държавната машина не може да работи единствено и само в полза на едно овластено малцинство, на неговите арогантни и неприкривани вече интереси – по същата логика, по която е недопустимо парите на държавните фирми да са съсредоточени в една-единствена банка.

Не подземието, а високите ни представи за свобода и демокрация търсят реванш. Справедливостта и интелектът търсят реванш. Ограбеният ни откъм хоризонти и несъстоял се живот търси реванш. Дългогодишните усилия и жертви на българите - предадени, поругани и потъпкани за пореден път - търсят реванш. Затова и протестите не стихват, а се разрастват – в техните пеещи и скандиращи редици най-сетне се възправя българското достойнство.