Драхмата и драмата на България

На петата година от рецесията гръцката икономика продължава да произвежда БВП, близо 10 пъти по-висок от българския. Засега повече капитали изтичат от България към Гърция отколкото обратното. Изненадани ли сте?

Гърция заема четвърто-пето място сред купувачите на български стоки и услуги по света, както и в списъка на най-големите инвеститори в българската икономика. Клоновете на гръцки банки извършват 1/3 от дейността на банковия сектор в България. Осезаемо е присъствието на гръцки капитали в българската шивашка и хранителна индустрия, както и в търговията с горива, независимо от факта, че едва 5 на сто от всички гръцки инвестиции зад граница през последните 15 години са дошли в България.

Според шефа на Института за икономическа политика Ясен Георгиев, през последните 2 години над 2 хил. гръцки фирми са получили регистрация в българската Агенция по вписванията. „България е атрактивна за гръцкия бизнес предимно с 10 процентовия си данък върху печалбата, който е 2 пъти по-нисък от гръцкия, както и със значително по-евтината си работна ръка”, казва икономистът.

България - пристан за гръцки капитали?

„Засега нищо драматично не се случва като последица за България от гръцката криза. През миналата година българският износ в южно направление дори нарасна с 15 на сто, а данните за тази година не дават основание да се говори за бягство на гръцки инвестиции или туристи от България”, продължава Георгиев. Според него критични за посоката на развитие ще бъдат все още непубликуваните данни на БНБ за второто тримесечие на тази година. През първите 3 месеца на годината паричният поток между двете балкански страни е бил основно изходящ от България - трансферираните към Гърция пари са били със 70 млн. евро повече отколкото влезлите в България от Гърция, сочат официалните данни. Според Георгиев обаче засега става въпрос главно за връщане на заеми, които гръцки предприятия-майки са заели на своите български клонове. Икономистът очаква, че със задълбочаването на кризата в Гърция, дъщерните предприятия ще изпращат цялата си печалба на юг и няма да могат да реинвестират и да създават нови работни места в България.

Клоновете на гръцките банки имат добри показатели, за което можем да съдим и по никнещите като гъби офиси на Алфа Банк, Пиреос, Емпорики, Пощенска и други банки, създадени с гръцки капитали. През последните няколко месеца, когато в Гърция панически се теглят по близо милиард евро всеки ден, софийският клон на Алфа Банк се сдоби с луксозна нова сграда, съперничеща по размери на хотел „Плиска” в съседство. Темата обаче е табу и повечето гръцки бизнесмени в България отказват да я обсъждат.

Ясен Георгиев очаква, че новите гръцки управници ще се опитат на всяка цена да предоговорят условията за спасяването на страната. Въпреки демонстрираното нежелание на Берлин за повече отстъпки, край Акропола съзират съюзник в лицето на новия френски президент Оланд. „Правителството на Самарас ще се опита да разсрочи изпълнението на споразумението с Тройката (ЕЦБ, МВФ и ЕК) до 2016-2017 година, вместо договорената вече 2014-та. Сред тежките задачи е и съкращаването на 150 хил. държавни служители и рязко смъкване на сегашния близо 10-процентов бюджетен дефицит”, посочва Георгиев. Според него намаляването на гръцките пенсии и заплати ще има директно въздействие върху българския пазар за недвижими имоти, защото все повече гръцки пенсионери ще търсят по-евтин, макар и по-нисък стандарт на живот, който ще им позволи да живеят що-годе нормално с орязаните си приходи.

Драхмата – опасна и за България?

Според шефа на Института за икономическа политика евентуалното връщане на драхмата в Гърция може да има негативни последствия не само за реномето на еврозоната, но и за българската икономика главно заради свиването на потреблението на юг. „Въвеждането на драхмата не може да стане за ден или седмица, ще са нужни месеци на предварителна подготовка. Със сигурност тя ще бъде силно обезценена спрямо еврото на приблизително равнище 40 евроцента за една нова драхма. Връщането й ще направи гръцките стоки по-конкурентноспособни на международния пазар, а гръцкият туризъм - по-достъпен за българите”, казва в заключение икономистът Ясен Георгиев.

Източник: "Дойче веле'