Дянков: Липсата на реформи събори правителството

„Много аналитици казват, че правителството на премиера Бойко Борисов, в което бях вицепремиер и финансов министър, е паднало миналия месец заради мерките за икономии. Истинската причина е, че не успяхме да реформираме сектори като енергетиката и здравеопазването и да наложим мерки за икономии и в тях“. Това заяви бившият финансов министър Симеон Дянков в статия за „Уолстрийт Джърнъл".

Дянков обяснява, че стачките, които доведоха до оставката на правителството, започнаха през февруари заради по-високите цени на тока. „Те станаха необходими заради повишаващата се неефективност на енергийния сектор. Производители на ток при високи разходи постоянно се присъединяваха към енергийната мрежа и държавната компания беше принудена да покрива произтеклите от това загуби. Изборът беше между увеличаване на цената, за да се спаси енергийната компания от банкрут, и дълго отлагана реформа. Регулаторът избра първото“, коментира Дянков.

По думите му здравеопазването е другият сериозен проблем, тъй като реформите не се случват и при него. „Няколко последователни правителства се огънаха под натиска от фармацевтични компании, медицински асоциации и профсъюзи за увеличаване на държавните разходи за здравеопазване. Но представата за качеството на услугата се влоши, удивителните 93% от българите казват, че здравните услуги са неадекватни. Всеки опит за реформа по време на нашето правителство беше посрещан с призиви за оставка на министъра на здравеопазването. Четирима министри дойдоха и си отидоха, а мисията не беше изпълнена“, коментира Дянков.

Той обясни, че мерките за икономии просто означават, че правителствата харчат това, което печелят, или близо до него. "Хората са съгласни с този принцип, когато се отнася за бюджета на домакинствата. Неотдавнашно социологическо изследване в България установи, че само 17% от анкетираните са съгласни семейството им да живее с дългове по време на кризата. Но когато същият въпрос бъде зададен за страната, 58% искат по-отпуснат бюджет. Някой друг трябва да плаща сметките на правителството", пише Дянков. 

Мерките за икономии са обвинявани за всички беди в Европа – някои казват: "Да можехме да отпуснем малко колана, всички биха били по-богати". Този рефрен се повтаря от президентите Франсоа Оланд и Барак Обама, от бюрократите в МВФ и Брюксел и от стачкуващите работници в Европа. Повече пари, казват те, означава по-висок растеж и по-добри изгледи за работа.

Доказателствата сочат точно обратното. Икономиките на ЕС, които постигнаха най-висок растеж в последните три години – Германия, Латвия, Литва, Полша и Швеция, всички те приемат мерките за икономии сериозно, коментира БГНЕС. Прогнозите на ЕК от зимата на 2013 г. за икономическия растеж показват подобна тенденция. Петте най-бързо растящи икономики в Европа е прогнозирано да бъдат България, Естония, Латвия, Литва и Румъния – всички те са като фискални ястреби, пише Дянков.

"През 2009 г. бюджетният дефицит на България беше 4,4% от БВП, над маастрихтския лимит от 3%. След съкращения на държавните разходи и пенсионната реформа, която повиши задължителната възраст за пенсиониране с две години, бюджетният дефицит беше сведен до под 1% миналата година. Българската икономика е една от едва четирите в Европа, регистрирала 12 поредни тримесечия на положителен растеж", отбелязва бившият финансов министър.

"Европа се нуждае от мерките за икономии. В противен случай неефективността в някои сектори се запазва. Освен това големите държавни разходи откриват повече възможности за корупция – друга причина за стачки в страни като Чехия, Словения и Испания", отбелязва бившият финансов министър. "Търпението се изчерпва. Не само че има по-малко пари, но и държавните служители злоупотребяват с тях за своя изгода."

Европа също така се нуждае от откровена дискусия за конкурентноспособността, убеден е Дянков. "Основната слабост на континента е, че много страни произвеждат и изнасят прекалено малко и на прекалено висока цена. Това се вижда в данните за външната търговия. През 2012 г. Франция е регистрирала дефицит по текущата сметка от 82 милиарда евро, Испания – от 32 милиарда евро, Гърция – от 20 милиарда евро, Португалия – от 11 милиарда евро и Кипър – от 4,3 милиарда евро", пише той. 

Някои обвиняват еврото. Обяснението според Дянков е следното – страните от Южна Европа приеха единната валута при надценен курс и в резултат на това техните перспективи за ръководен от износа растеж бяха минимални. За разлика от тях Германия обезцени валутата си при влизането си в еврозоната и следователно продължи да увеличава производителността си, отчасти благодарение на реформирането на пазара на труда от Герхард Шрьодер. В резултат на това търговският й излишък е близо 200 милиарда евро, пише Дянков.

Има голяма доза истина в това обяснение, вярва бившият министър – вземете за пример бързото възстановяване на Исландия, казва той. Но другият основен виновник според него е регулаторното бреме. По данни на Световната банка в Атина са необходими 11 процедури и 9000 евро за отваряне на малък бизнес. В Ларнака, Кипър, са необходими 735 дни и 43 процедури за разрешаване на обикновен търговски спор. А в Париж са необходими 59 дни и посещения на осем различни офиса за регистриране на малък имот. По-евтино и по-бързо е да се направи всичко това в Берлин. И много по-евтино и по-бързо – в Ню Йорк, Сингапур, Торонто и Сидни.

Да предположим, че страните от Еврозоната, които се възползваха от различни спасителни програми, в крайна сметка успеят да балансират бюджетите си. Да предположим, че ще са им необходими само още няколко години. И да предположим, че те го направят, като съкратят ненужните разходи и увеличат приходите. Дали това ще е достатъчно, пита Дянков. Едва ли. Дотогава безработицата ще бъде над 25%, колкото е вече в Гърция и Испания. Народното недоволство ще е свалило или уплашило още едно-две правителства.

"Следователно Европа отчаяно се нуждае от план за икономически растеж, за да задвижи икономиката. На много срещи на Екофин (министрите на финансите на държавите членки на ЕС – бел. ред.) в последните четири години аз поставих въпроса за растежа в съгласие с колегите ми от Полша, Швеция и Великобритания. Но той така и не се озова в центъра на вниманието. Винаги имаше прекалено много спешни спасителни планове за обсъждане. Прекомерно внимание се отделяше на фискалните пактове, данъчната хармонизация и банковия надзор като следващото голямо нещо", отбелязва Дянков.

Той е убеден, че Европа може да заработи само с мерки за икономии в държавните бюджети в комбинация с намаляване на бюрокрацията и структурни реформи.