Етичната комисия за печата осъди тенденциозното отразяване на насилие в медиите

Комисията за етика в печатните медии порица в официално становище два случая на отразяване на насилие в българските медии. Позицията на етичната комисия е в отговор на постъпилите само за последния месец множество сигнали и жалби от граждани и организации за начина на представяне на сцени на насилие, по-конкретно разпространената в редица медии снимка на 14-годишната Нина Мирославова със забит в главата нож и публикациите, свързани с покойната банкова служителка Павлинка Йовчева, застреляна от кредитоискател.

„И в двата случая редица медии публикуваха преки снимки на жертвите на насилническите актове: обезобразеното лице на Нина Мирославова и мъртвото тяло на покойната Павлинка Йовчева.”, припомня етичната комисия в становището си.

Медиите, публикували въпросните изображения, е трябвало да си поставят въпроса за въздействието на тези снимки върху семействата и близките на засегнатите, подчертава комисията и цитира пасаж от получена жалба от Йовчо Златев, съпруг на покойната Павлинка Йовчева: „Никоя майка, никое дете, никой съпруг, никой близък не бива да вижда подобна гледка.” Комисията за етика в печатните медии напълно споделя това виждане и се извинява на г-н Йовчев от името и заради медиите, публикували снимката на покойната му съпруга, ако те нямат силата да направят това лично, се казва в становището. В него се отбелязва още, че такова извинение се дължи на Нина Мирославова и на нейните близки.

Показването на снимката на Нина Мирославова не бива да става без предварителна подготовка на аудиторията, като по-специално се акцентира върху родителите, които следва да предпазват децата си от подобни гледки, и без едновременното безусловно осъждане на акта на насилие върху жертвата на насилието, посочват членовете на комисията.

Оценката за масовите медийни коментари, посветени на убийството на г-жа Йовчева е : „те демонстрираха едно сериозно отклонение от проблематизирането на случая и преминаха в посока на анализиране на сложната душевност и преживяванията на убиеца, предшествали убийството.”

„Факт е, че степента на отделено внимание към Любомир Симеонов надмина всякакви граници, като – заради обстоятелството, че той може да се изказва, а убитата от него жена не може – на него му беше предоставена възможност да стилизира себе си като жертва. Именно поради обстоятелството, че покойната не може да защити сама себе си, даването на възможност на убиеца чрез многобройни интервюта да отправя обвинения към жертвата не може да бъде прието за морално от нито една гледна точка.”, се подчертава в становището. В заключение, в позицията се отбелязва тревожната тенденция, че проблемът с представянето на насилието и жертвите на насилие надхвърля двата конкретни казуси и засяга всички медии в България, както класическите – преса, радио и телевизия, така и новите – социалните мрежи в интернет, блогове, сайтове и т.н. В тази връзка Комисията в състав Алексей Лазаров, Валерия Велева, Весела Вацева, Георги Ганев, Димитър Друмев, Иван Матанов, Петя Миронова, Радомир Чолаков  порицава тенденциозното, преднамерено, сензационно и манипулативно представяне на насилие и се ангажира да започне поредица от дискусии за отговорността на медиите при формирането на ценностна система и морал в обществото.