Жените у нас - по-добре образовани от мъжете и с по-ниски заплати

„Има пряк знак за равенство между нископлатените и феминизираните отрасли“, това заяви днес Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика на кръгла маса за развитието на жените. Това беше и основният проблем, около който се обединиха всички участници на събитието за гарантиране развитието на жените в предприемачеството и на пазара на труда, организирано от Информационното бюро на Европейският парламент в България.

„Ако вярваме на едно проучване на Европейската комисия някъде около 5 март всяка година жените спират да работят безплатно, за да покрият разликата в заплащането между мъжете и жените и да започнат да печелят заедно с тях. В България денят на изравнено плащане настъпва по-късно може би дори днес, защото ние можем да потвърдим една неприятна новина – в България жените получават значително по-малко пари от мъжете за своя труд и това не е мит“, заяви Виолета Станичич ръководител на бюрото.

Стана ясно, че през 2010 г. мъжете са получили средно 8618 лв. годишна заплата срещу 6953 лв. за жените, което прави средна разлика от 1661 лв, по данни на НСИ. В някои сектори като финансовия и застрахователния разликата в заплащането достига 32%. В създаването и разпространението на информация, творчески продукти и далекосъобщения тя е 29%, като несъизмеримо заплащане има дори в сферата на държавното управление. Там жените получават 1495 лв. по-малко от мъжете.

Тревожното обаче е, че в последните години разликата в България се увеличава. Подобна е тенденцията в още няколко държави като Франция, Португалия, Латвия, Румъния, Унгария, отбеляза Станичич. Любопитен е резултатът от последния Евробарометър, който е направен през септември миналата година по темата. От него личи, че българите имат малко над европейските очаквания в това дали съотношението между мъжете и жените в бизнеса и в публичните дружества трябва да се изравни. Те всъщност се оказват по-либерално настроени от средния европеец и смятат, че управлението трябва да бъде равно между мъжете и жените. В отговор на въпроса дали при равни компетенции жените трябва да бъдат равно представени на лидерски позиции в компаниите 85% от българското общество смята, че това е правилно.

Данните обаче показват, че жените в Европа не са равнопоставени и тяхното влияние намалява на нивата, на които се взимат важни решения. 35% от депутатите в Европейския парламент са жени, докато представителството на дамите в националните парламенти остава 24%. В момента едва 23% от министрите в Европейския съюз са от нежния пол. Стесняването на женското участие минава през финансовите институции, за да достигне до висшите корпоративни позиции, на които назначените дами са 12%. Едва 3% са председатели на управителните органи на големи компании.

„Заетостта на жените у нас е 62%, сравнена с 55% през 1997 г. Дамите, които завършват висше образование представляват 60% от всички излизат от университетите. Това, което ние в компаниите виждаме обаче е, че пред жените има една невидима преграда, която представлява невъзможността те да се реализират на мениджърски позиции. Проблем също така са възприятията на самите жени – доколко те са сигурни в своите сили и способности, така че да заявят, че искат да заемат мениджърски постове“, заяви Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на „Сименс България“, която участва в кръглата маса и в качеството си на председател на „Обществения съвет на жените в бизнеса“, учреден на събитието на сп. Мениджър - „Жените – нежната сила на бизнеса“.

Все пак тя подчерта, че 15,6% от членовете на управителните съвети в България са жени, което е относително добър процент, сравнено с другите държави в Европа. Темпът на представителството на жените в бордовете нараства много бавно, като от 2003 до 2012 г. се е увеличил от 8,5% до 13,7%.

„За нас в Балканския институт нещата изглеждат по-тревожни, отколкото са на повърхността. Българският бизнес има един много тежък проблем и той е с липсата на квалифицирана работна ръка. Единствено кризата е причина в момента бизнесът да збрави за малко стремежа си за внос на квалифицирани работници в България. В момента, в който излезем от кризата тези тема отново ще се появи. Това е закономерност. Каква е картината обаче с квалификацията? Никой не спори, че в средното образование жените се справят сравнително по-добре. В момента последните данни сочат, че от 282 хил. студенти в България около 60% са жени. И това е в продължение на много години.

62% от всички хора с висше образование у нас са дами. 70% от всички работещи жени работят с новите технологии. Докато този процент при мъжете е 42. От всички позиции в българското общество с ръководни функции само 10% са заети от жени. Ние сме в ситуацията „вода газим, жадни ходим“. Даваме ли си сметка, че пред очите ни става такова вътрешно изтичане на мозъци? Просто защото тези 60% от жени всъщност спират развитието си, не надграждат това, което са създали в образованието си. Какво е това, ако не изтичане на мозъци? Част от вариантите за изход ги има и те са в ръцете ни. Има 3 механизма, които бизнесът може да използва", смята Иван Нейков.

Спаруд него първият се съдържа в начина, по който формираме заплащането на работната заплата. Една голяма част от моделите на формиране на заплащане в България пренебрегват елемента образование и квалификация.

Вторият инструмент, който не използваме е система за бързо, достъпно, евтино поддържане на уменията на хората, които са в дълъг отпуск без значение по каква причина.

Третият инструмент е регулярна проверка на знанията и уменията на служителите.

„В световен мащаб съществуват само положителни примери за подпомагането на жените на всички нива на бизнеса.  40% повишаване на броя на жени в бизнеса води до 10% ръст в икономиката за една година, по данни на консултантската компания „Маккензи“, заяви евродепутатът Антония Първанова. Тя повдигна въпроса и за стила на управление на жените, който е значително по-малко рисков и по-стабилен, като цитира шефа на МВФ Кристин Лагард. Преди време в интервю за CNN Лагард отговори на въпрос свързан със срива на финансовите пазари, предизвикан от кризата, че „може би в този бизнес има прекалено много тестостерон“.