За да не напускат България

Честването на 125-годишния юбилей на най-старото българско висше учебно заведение - СУ “Климент Охридски”, е повод да обърнем внимание на причините за провалите и успехите на днешното българско общество, коментира "Дойче веле"

Тържествата и мащабните академични прояви по повод 125-та годишнина на най-старото висше учебно заведение в България - СУ “Св. Климент Охридски”, съвпадат с доклада на ЕК за конкурентноспособността, който съдържа множество тревожни данни: инвестициите в българското образование съставляват едва 3% от БВП, което е почти два пъти под средните 5,6 на сто за ЕС. Освен това се наблюдава “свръхпроизводство” на хуманитаристи и остър недостиг на инженерни кадри.

Образованието!

Докладът на Европейската комисия е допълнен и от данните на различни икономически центрове, които дават видим превес на практическите специалности, без да отчитат значението на важни интелектуални и научни центрове, най-авторитетният сред които несъмнено е Софийският университет. “Цяла България знае, че Софийският университет е най-старото и престижно висше учебно заведение, че в него работят и преподават едни от най-известните български учени и изследователи в различните области на човешкото познание. Напомняме го обаче отново, за да заявим публично, че един от най-важните приоритети на днешното ни общество трябва да бъде образованието. За съжаление в момента то е превърнато само в раздел на различните партийни програми и е по-скоро обект за политически флиртове, отколкото сфера на реални политики в различните нива на цялостната му система”, категоричен е доц. Георги Вълчев, ръководител на Координационното бюро за честването на 125-годишнината на СУ.

Липсата на визия за цялостния процес и реализация ни изправя пред един от най-същностните въпроси: за взаимообвързаността между средното и висшето образование. СУ се стреми да го решава успешно, категоричен е доц. Вълчев, като се позовава и на конкретни примери. “Живият и непосредствен контакт със средното образование е изключително важен. В тази връзка бих припомнил, че Софийският университет възниква първоначално като висш педагогически курс и много бързо прераства в нормален университет. Една от най-важните задачи пред него е била - и все още е, да подготвя високо квалифицирани преподаватели за нуждите на средното и началното образование. Не е тайна, че в близките години немалка част от уважаваните и опитни учители ще навърши пенсионна възраст и ще има правото да излезе в заслужен отдих. Някой ще трябва да ги замести и тази нова генерация трябва да е много добре подготвена, да може да използва най-съвременните начини и средства за преподаване, да увлича децата и младежите, да им дава възможност да се развиват като пълноценни личности. Не по-малко отговорна е задачата да създаваме възможности за повишаване на квалификацията на преподавателите в българските училища. Университетът предлага разнообразни форми за следдипломна квалификация, специализации, по-тясно профилиране чрез различни магистърски програми“, посочва доц. Вълчев.

Колкото повече, толкова по-добре

“В момента разработваме програми и полагаме основите за стартиране на дистанционно обучение”, продължава доц. Георги Вълчев. “Съвременният свят е твърде динамичен, знанието и науката в световен план се развиват изключително бързо, което налага необходимостта преподавателите да полагат непрекъснати усилия за своето усъвършенстване. Разбира се, от изключително значение е и работата с учениците. Нека припомня факта, че две елитни гимназии - националната природо-математическа и тази за древни езици и култури, са със статут на лицеи към Софийския университет. Университетски преподаватели се включват непрекъснато в екипите на националните олимпиади по различни учебни дисциплини, участват в подготовката на националните отбори, които прославят България на всички световни форуми”, изтъква доц. Вълчев.

Как да ги задържим?

С образованието, получено в най-старото висше учебно заведение, хиляди млади българи напускат страната и се реализират в чужбина. Как и с какви перспективи да задържим добрите си специалисти тук, способни ли сме като общество да им предложим възможности за развитие, само въпрос на финансиране ли е - или и на правилна образователна политика? Проф. Георги Каприев, учен с международна известност и дългогодишен преподавател по средновековна история и философия в СУ, не е оптимист: “Българското висше образование не прави нищо за привличането на талантливите, амбициозните деца, не прави нищо, за да ги задържи в България. Българското висше образование е заинтересовано да съхрани щатовете на ВСИЧКИТЕ си преподаватели. Като добавим флиртовете със студентите (от типа ‘‘добър 4‘‘), явните и скритите корупции (напр. продажба на собствените “шедьоври”, за да може изобщо да се вземе съответният изпит) и т.н., отговорът гласи: ние прогонваме децата си от българските университети, дори в тях да преподават световни светила.”