Защо светът не разбира българските протести

Извън България никой не може да разбере какво точно искат протестиращите и защо искат точно това. Впрочем, и вътре в страната цари объркване. И така, какво недовидя светът, гледайки българските протести?

Европа и светът видяха българските протести най-вече като спонтанен бунт на тежко обеднелите хора. Две обяснения минават като червена нишка през повечето коментари на чуждестранните медии. Първо: Бойко Борисов не изпълни поетото обещание да подобри материалното положение на българите и да се пребори с корупцията. Второ: неговото правителство и най-вече финансовият министър Симеон Дянков се престараха в настървението си да спазват изискванията на Брюксел за финансова дисциплина и икономии. Тези две обяснения „от птичи поглед” звучат хем логично, хем доста повърхностно. А и гледайки как се развиват нещата в България, външният свят бързо изпада във вторично недоумение. И остро се нуждае от по-задълбочен анализ. Защото извън България вече никой не може да разбере какво точно искат протестиращите и защо искат точно това. Впрочем, и вътре в страната хаотичните и често пъти противоречиви лозунги на протестиращите предизвикват объркване и тревога. И така, какво недовидя светът, гледайки българските протести?

И ето ги сега бедните хора на улицата...

Че Борисов не изпълни щедрите си предизборни обещания - това вече е банален факт. Но какво можеше да направи неговото правителство, за да се поразхлаби примката около шията на по-бедните българи? Ами например да работи сериозно за подпомагане на малкия и среден бизнес в страната. Или пък да си заложи главата за истинското насърчаване на чуждестранните инвестиции. И да вземе наистина присърце усвояването на европейските пари, които - включително и заради тромавите процедури на Брюксел - пристигат в България само частично и твърде бавно. Или да следва по-гъвкаво указанията за финансова дисциплина, които Евросъюзът панически разпространява на фона на кризата.

Все очевидни мерки, които можеха да подобрят хала на българите, но тъй и не ангажираха достатъчно премиера и кабинета му, улисани в откриването на магистрали и преследването на бандити. И ето ги сега бедните хора на улицата. Ако Евросъюзът се напрегне да разбере тази взаимовръзка, в Брюксел може и да направят някои корекции. Те ще са важни не само за България, а и за други държави в сходно положение, където днес или утре хората също може да излязат на улицата - в Унгария и Румъния, например.

След популизъм отгоре - популизъм отдолу

Външният свят в момента не разбира исканията на българските демонстранти, но за това вече не е крива неговата незаинтересованост. Как да разбереш, че протестиращите хем искат национализация и издигат класически антикапиталистически лозунги, хем се борят срещу призрака на комунизма и пътьом, като истински български патриоти, громят ДПС и се подхлъзват към расизъм и ксенофобия? Как да вържеш тъй популярното (и нелепо) искане за Велико народно събрание и нова конституция с окаяното материално положение на хората - та мигар новата конституция изведнъж ще им напълни портмонетата?

Да, протестиращите имат пълно основание за недоволството си, но техните искания и лозунги са точно толкова еклектични и противоречиви, колкото беше и управлението на Бойко Борисов. С други думи: 3-4 години популизъм отгоре закономерно породи популизъм отдолу. Ето, и това външният свят не го разбира. Всъщност, той не разбира самата същина на българските протести: че те са насочени срещу всички реални и привидни елити, които България излъчи през последните 23 години. Но и да го разбере - това няма да помогне. Да си помогнат могат единствено самите българи. Това обаче едва ли ще стане от днес за утре.

Източник: "Дойче веле"