Земетръсният тирбушон, прогнозите и диамантите

Пернишко-софийското земетресение породи и тревога, и много въпроси. „Дойче веле” зададе част от тях на двама известни български сеизмолози – професорите от Геофизичния институт на БАН Бойко Рангелов и Димо Солаков.

Проф. д-р Бойко Рангелов е убеден, че науката един ден ще се добере до инструментите, с чиято помощ надеждно да прогнозира земетресенията. Както беше разшифрован човешкият геном, така ще бъдат разкрити и тайните на трусовете, вярва той. Човек е в състояние да извлече полезна информация от всичко, което природата ни поднася. В бъдеще хората ще получат сигурна защита срещу земетресения – така, както срещу изненадите на времето в момента вече ги защитават метеорологичните прогнози. Преди 10-15 години тези прогнози бяха доста неточни, но днес с помощта на сателитните технологии и мощните компютри тази неточност е преодоляна почти изцяло, допълва професор Рангелов.

Професор д-р Димо Солаков твърди, че предсказването на земетресенията е красноречив пример за начина, по който природата ревниво пази своите тайни. Той е убеден, че в близко бъдеще точно прогнозиране няма да има, тъй като процесите в земните недра зависят от твърде много случайности и от явления, които учените все още не познават и до които човекът засега няма достъп. При трусовете процесите протичат твърде дълбоко под земята и ние съдим за тях единствено по техните прояви на повърхността. Засега случващото се в земните дълбини е прекалено сложно и все още необяснимо, категоричен е проф. Солаков.

Килнатата земна ос и климатът

През 2006 г. в България беше лансирана все още спорната "Теория на тирбушона", според която геоложките процеси водят до промяна в наклона на земната ос и оттам - на климата. Доколко актуални днес са подобни разсъждения?

Проф. Рангелов, който е един от съавторите на въпросната теория, знае добре аргументите на нейните противници, но окуражителното според него е, че тя намира все повече поддръжници, както и факти, които я подкрепят. Положителните оценки идват не само от български специалисти, а и от чужбина.

Земетръсният кадрил

Напоследък често се говори, че различните сондажни технологии  и други неразумни човешки дейности също могат да предизвикат тежки земетръси. Да, наши човешки дейности по земната повърхност предизвикват земетресения, но те са слаби и не водят до тежките бедствия, които понякога ражда майката Земя, казва професор Рангелов. Същото мнение споделя и проф. Солаков, според когото някои човешки дейности могат да доведат до леки земни трусове и това е вече наполовина доказано. Човечеството обаче все още не е в състояние да контролира тежките, силни и мощни земетръси, които отделят огромни количества енергия. За целта трябва да „бръкнем” в дълбоката Земя, а това засега е непостижимо за хората, пояснява проф. Рангелов.

А дали в обозримото бъдеще може да се очаква катастрофален трус? – питат се много българи в момента. Мнението на професор Димо Солаков е, че за близките години подобни индикации няма. Историята обаче показва, че там където са ставали земетресения, те пак стават. Кога - засега никой не може да каже, въпреки изгарящото желание на хората да намерят отговор на този въпрос. Бойко Рангелов многократно е предупреждавал, че сегашните поколения с голяма вероятност ще преживеят силно земетресение. „Дали случилото се в ранните часове на 22 май 2012 е въпросният катаклизъм, не мога да кажа, но се надявам да е така. Другият вариант за нещо по-мощно и тежко е доста песимистичен и не бих искал да вярвам, че Господ ще го разреши”, заключава българският сеизмолог.

Диаманти на килограм?

И още нещо, свързано с „Теорията на тирбушона”: възможно ли е вихровите движения под земната кора да доведат до обезценяване на диамантите? Ако в спираловидното си движение огромни количества магма изплуват на повърхността, диамантите могат да се девалвират до масови евтини кристалчета, което би се отразило сериозно на световните финанси.

Да, това е възможно, смята проф. Бойко Рангелов, но уточнява, че доколкото тези процеси протичат изключително бавно, ние едва ли ще доживеем подобно обезценяване на скъпоценните минерали. Освен това не всички видове магма, идващи от земните дълбини, носят в себе си диаманти – при тях взаимодействията също са специфични и селективни. Подобни процеси не само ще обезценят диамантите, а направо ще ги унищожат като „валута”, преценява проф. Димо Солаков. "Диамантът е ценен тъкмо като рядък скъпоценен камък. Когато престане да бъде такъв, цената му ще девалвира. Не знам дали подобно нещо е възможно в резултат на движенията в земните недра, но ако то стане факт, диамантите наистина няма да струват нищо", обобщава проф. Солаков.