Изчезва ли българското производство?

Сдружение на български производители за пореден път подема кампания за "икономически национализъм", твърдейки, че българското производство изчезва. Дойче Веле потърси гледната точка на двама икономически експерти.

Конкретният повод за кампанията този път са хранителните стоки, но призивът българите да купуват повече от произведеното в България, за да намалят по този начин поне с 10% „прекалено” многото вносни стоки по магазините, и съпътстващите го изводи звучат обобщаващо и страшно за бъдещето на българското производство въобще. То е изживявало много кризи, „но сегашната е нещо, което никога не се е случвало”. Българският пазар е „достъпен отвсякъде, за всеки, за всичко”. „Българското производство изчезва”. Последното заключение, впрочем, кореспондира с широко разпространеното мнение, че след „славното” индустриално социалистическо минало, днес „в България не се произвежда нищо”.

В действителност картината на българската икономика вероятно е далеч по-пъстра и много зависи от ъгъла, под който тя ще бъде разглеждана и анализирана. Това си личи от разминаването в гледните точки и изводите на двамата икономически експерти, към които Дойче веле се обърна за коментар.

Основания за тревога има

Когато става дума за хранителните продукти, според изпълнителния председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев действително има основания за тревога, заради, по думите му, тотално разрушения баланс внос-износ. Поради климатичните особености и поради други дадености част от произвежданите в България хранителни стоки притежават необикновени вкусови и други качества. Но за последните 25 години тяхното производство се е сринало, казва Данев и привежда данни на Световната банка – при доматите този срив е 3 пъти, при ябълките 5 пъти, при фасула 2 пъти, при маслото 6 пъти. Дори при зърнените храни, за които България претендира, че е един от големите износители в Европа, производството е с 35 на сто по-малко.

Сега не само че българското селско стопанство не произвежда добавена стойност, която да бъде полезна за икономиката, но и огромна част от вътрешното потребление е въпрос на внос, казва Данев. Затова, например, 92 на сто от плодовете, 88 на сто от месото, 83 на сто от зеленчуците на българския пазар се внасят. Причините, посочва изпълнителният председател на БСК, са преди всичко неумелото управление, неумело проведената реформа.

Натискът на субсидираните европейски стоки

Но най-непосредствената причина в момента е в съчетанието между дискриминационното, по думите му, решение за различно субсидиране на селскостопанските продукти в ЕС, санкциите срещу Русия и нейните контрасанкции. Затова, пласирани досега на руския пазар, субсидирани в по-висока степен европейски стоки се пренасочват и заливат българските магазини. Българската икономика не може да издържи на този натиск. При това не става дума само за конкретните загуби, а за унищожаване на производство, на създадени инфраструктури, които трудно биха могли след това да бъдат възстановени, казва Данев.

Отпадането на санкциите е кардиналното решение. Но има и други инструменти, посочва той: компенсиране на пострадалите страни и бързо изравняване на субсидиите, за да имаме равностойна конкурентна среда, например. Това обаче е въпрос на политически решения, които обикновено се вземат твърде бавно.

Извън хранителните стоки, казва Божидар Данев, тази година България има голям шанс благодарение на свиването на цените на петрола. Остава обаче генералният проблем - условията за привличане на инвеститори. Нужни са сериозни мерки за създаване на доверие и подобряване както на бизнесклимата, така и на цялата управленска среда. Тези мерки са до болка известни - корупцията, съдебната система, реформите в другите обществени сфери, за които ние само говорим, а на практика няма никакъв прогрес, обобщава Данев.

Митът, че няма българско производство

Без да отрича актуалното развитие на пазара на хранителни стоки, управляващият съдружник в консултантската компания „Индъстри уоч” Лъчезар Богданов очертава далеч по-оптимистична картина. Според него твърдението, че няма българско производство, е мит, който далеч не отговаря на действителността.

Със сигурност българската индустрия (включително леката) има много голямо развитие през последните 15 години, казва той. В този период добавената стойност в индустрията се е увеличила 4 пъти, а износът на българската индустрия - 6 пъти. Само за последната година износът на български стоки е за 44 милиарда лева. Износът само на потребителски стоки е за над 11 милиарда лева.

Това, което хората пропускат да разберат, казва Богданов, е, че България е силно отворена икономика, което означава, че търговията е много голям дял от икономиката. Ако съберем стоките и услугите, включително туризъм, транспорт, IT услуги, финансови услуги, външната търговия, тоест, вносът и износът заедно, са 140 процента от брутния продукт, тоест, повече отколкото се произвежда в дадена година. За сравнение - в Полша този дял е 3 пъти по-малък. В САЩ е 28 процента. Имаме много отворена икономика, която много тясно започва вече да се специализира.

Ако говорим дори само за храните, посочва Богданов, за последните 10 години и вносът, и износът на храни са нараснали по около 3 пъти. Това е именно знак за тази специализация.

Тоест, в България има много производства, в които има много тясна специализация, много добри предприятия, които са глобално конкурентни, които произвеждат много, наемат хора, създават работни места, но произвеждат основно за износ. За тях българският пазар е малък. И същевременно в други ниши се оказва, че производствата в България не са толкова успешни. Съответно потреблението се запълва от внос.

Експертът дава няколко примера. У нас са установени мощности за производства на сладкиши, десерти и подобен тип изделия, които на практика задоволяват цяла източна Европа. България е по-голям износител на санитарен фаянс от САЩ. За последните 2 години производството на автомобилни компоненти има над 60 процента ръст. В България например се произвеждат трицилиндров двигател за форд, хидравлична помпа за БМВ, 6-цилиндров мотор на ауди. Това е специализацията, много типична за всички отворени икономики. Това е и най-новата глобална тенденция, която заради носталгията по комините на Кремиковци и Химко не се забелязва от мнозина, казва Лъчезар Богданов. Всички питат коя индустрия е конкурентоспособна. Но става дума не за индустрии, не даже за отделни продукти, а за специализация в отделни процеси в рамките на производството на един краен продукт, обяснява той и добавя, че България се вписва добре в тази тенденция.

Отворена или затворена икономика?

По думите му, искаме или не искаме, за малка икономика като българската нито е полезно, нито е възможно да бъде затворена. Трябва да осмислим, че сме част от ЕС и това е нашият пазар. В Северна Гърция могат да се видят кръстосващи бусове на български фирми с българска регистрация, които снабдяват магазинчетата с български стоки. По същата логика и румънски и полски компании снабдяват в България.

Богданов смята, че всъщност доста български стоки се купуват с голямо удоволствие, те са харесвани и заемат централно място в българските магазини. Има ниши, в които българските стоки не просто разширяват присъствието си на българския пазар, но правят и експанзия на съседни пазари – като започнем от битовата химия, козметиката, минем през всякакви продукти за дома, и стигнем до доста хранителни продукти, които се произвеждат тук.

Тъй че, според експерта, призивът за „икономически национализъм” е не толкова закъснял, колкото ирелевантен.