"Икономист": Медийният плурализъм в България е тежко увреден

„Един от най-обсъжданите проблеми в българските медии е темата за влошаващата се медийна свобода. Постоянно класирайки се последна сред европейските членки, страната продължава да се влошава. България е на 87. място в последния годишен индекс за свобода на медиите на „Репортери без граници”, докато през 2006 г. заемаше 35. място”. Това посочва в материал в един от блоговете си британското списание „Икономист”.

Изданието цитира експерта по медийно право Нели Огнянова. Тя коментира, че повечето медии са оставили на заден план основната си функция – да информират обществеността за важни проблеми. Медиите често обслужват политически партии и различни икономически групи, допълва тя.

Мнението й потвърждават и други оценки от чужбина. Държавният департамент на САЩ отбелязва увредения медиен плурализъм като един от най-острите проблеми в сферата на човешките права в България.

„Европейският комисар по дигиталния дневен ред Нели Крус прати писмо до бившия премиер Бойко Борисов с призив да защити независимите медии. Германският посланик в България Матиас Хьопфнер също е цитиран да казва, че медийната свобода в страната е изправена пред "опасни предизвикателства", пише „Икономист”.

„Репортерите (в България) са продължително подложени на натиск и сплашване, с цел да се защитават икономически, политически и криминални интереси”, написа "Фридъм Хаус" в последния си доклад за "Свободата на печата". Натискът идва от всички страни, дори от държавата. В началото на април журналистът Борис Митов бе разпитан от прокурори във връзка с негова статия, която предполага връзка между софийския зам.-градски прокурор Роман Василев и незаконно подслушване. Той бе поставен под натиск да разкрие източниците си. Когато отказа, бе заплашен със затвор от 5 години за разкриване на държавни тайни”, посочва в материала си британското издание.

То отбелязва и заплахите срещу разследващия журналист от Варна Спас Спасов миналото лято, когато той получи по-изтънчено послание за границите, които журналистите не трябва да прекрачват: след серия от критични материали срещу местна бизнес група той намери в пощата си копие от съчинението на Сун Дзъ "Изкуството на войната". В приложена бележка имаше цитат от същата книга: "Този, който не можеш да направиш приятел или не можеш да победиш, по-добре не се занимавай с него!".

Друга отличителна черта на българските медии е липсата на прозрачност за техните собственици, сочи "Икономист". И цитира преподавателя във Факултета по журналистика и масови комуникации Орлин Спасов, който казва, че собствеността на медиите в България е като матрьошка – „във всяка кукла има друга”. Например "Нова българска медийна група" - компания с тесни връзки с политическата партия Движение за права и свободи (ДПС). Тя притежава множество вестници с голям тираж и телевизионен канал. Наблюдатели смятат, че в крайна сметка Корпоративна търговска банка (КТБ) финансира с държавни средства медиите на групата. Сред тях е и най-тиражният вестник в страната "Телеграф".

„Преди парламентарните избори през 2009 г. вестниците, притежавани от тази група, бяха силно критични към политическия съперник на движението - партията ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. След като ГЕРБ спечели изборите, те смениха тона за една нощ и станаха силни поддръжници на г-н Борисов”, пише "Икономист".

"Нова българска медийна група" е широко финансирана от КТБ - малка частна банка, която през последните години държи значителна част от фондовете на държавни предприятия в секторите на енергетиката, транспорта и отбраната, посочва материалът.

„Това не е изолиран случай. Финансовите проблеми в медийната индустрия направиха редица медии зависими от държавни средства.(Рекламният пазар в медиите се сви с повече от една трета от 2008 г. насам.) Макар че няма официални субсидии за печата, според "Фридъм Хаус" рекламните харчове на държавните агенции са вторият по големина източник на рекламни приходи за печатните медии. От 2009 г. насам държавата, чрез министерства и правителствени агенции, е насочила над 28 млн. лева към частни медии за публикуване на реклами и за информационни кампании. Повечето от тези пари идват от програми на Европейския съюз. Анекдотичен е случаят с 25-годишна бивша служителка на министерството на земеделието и храните, която получила 50 000 евро, за да създаде профили във Facebook и Twitter за рекламиране на програмата на ЕС за развитие на селските райони.”

Мнозина вярват, че като използват публични ресурси, властите си осигуряват медиен комфорт, смята Нели Огнянова. "Членството в ЕС не донесе повече свобода на медиите. Напротив, фондовете на ЕС изострят разрива между медиите, близки до властта, и останалите", казва тя. Разривът става все по-очевиден в предизборните кампании, отбелязва "Икономист". И отбелязва, че на 12 май в България предстоят предсрочни избори.

Практиката (позволена от закона) политическите партии да си плащат за медийното отразяване става проблематична, тъй като платените политически репортажи рядко са обозначени като такива. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) написа, че отразяването на предизборната кампания в медиите през 2011 г. бе почти изцяло платено и резултатът беше почти пълна липса на редакционно отразяване на кампанията". Оттогава не се е променило много, признава регулаторният орган в България Съвет за електронни медии (СЕМ).

Някои обаче не са съгласни с критиките към медийната свобода. Например банкерът Цветан Василев, мажоритарен акционер в КТБ, който смята, че в България има твърде много свобода на медиите, посочва като финал на репортажа си "Икономист".