Икономисти: Данък „лихва” ще засегне средната класа

За отмяна на идеята за въвеждане на 10% данък върху лихвите от депозитите на гражданите и за запазване на плоския данък се обявиха икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ). За десета поредна година ИПИ представи своя алтернативен бюджет.

„Алтернативният бюджет 2013 разглежда бюджета като инструмент за растеж, а не просто обслужващ самия себе си. Фокусът поставяме върху средната класа и работните места, тъй като това е единственият път за осезаемо излизане от кризата и намаление на бедността. Бюджетът за 2013 г. трябва не само да разходва ефективно публичните средства и да постига конкретни резултати, но също така да бъде устойчив на шокове – това означава без дефицит и със заложени автоматични механизми при негативен сценарий”, коментират от ИПИ.

Алтернативният бюджет на ИПИ дефинира средната класа и разписва политики, които да я направят по-силна. Основното мото е „стимули и избор, а не тежести и обещания”. Това е най-видимо при осигурителните политики, където средната класа понася цялата тежест, а насреща получава празни обещания. Най-голямото предизвикателство пред алтернативния бюджет остава именно тази промяна – повече стимули и избор в осигуряването за тези, които работят.

Икономистите се обявиха за запазване на 10% данък върху печалбите и 10% плосък данък върху доходите, но се противопоставиха категорично на идеята на управляващите да се въведе 10% данък върху лихвите от депозитите на гражданите, заявявайки, че това ще засегне средната класа в България.

„Данните на БНБ ясно показват, че по-голямата маса от депозити са именно в средната класа. Тези богаташи, които имат милиони в банките са между 200 и 400 души, докато всичко останало пада на гърба на тези, които имат депозити от по 5000-10 000-20 000 лева", заяви старши икономистът Петър Ганев.

Ето какви мерки и промени предлагат от ИПИ за постигане на балансиран бюджет:

• По-ниски данъци – премахване на данък дивидент (сега 5%), 10% данък върху ЕТ (сега 15%), премахване на други неефективни данъци (например върху наследствата) и намаляване на държавни и общински такси;
• Премахване на данъчните преференции – някои примери за такива преференции са преотстъпването на данъка за земеделските производители (60 млн. лв. за 2011 г.), необлагаемите ваучери за храна (200 млн. лв. необлагаеми през 2013 г.), признатите разходи за дейността при облагане на физическите лица (над 60 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.) ниската ставка на ДДС за туризма (над 100 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.);
• Свиване на текущите разходи (заплати, издръжка, привилегии) в публичния сектор с 10% спрямо планираното – преглед, оценка и ранг на програмите; съкращаване на структури;
• Повече собствени приходи, вместо трансфери – например в университетите;
• Ограничаване на субсидиите поне с 25% спрямо планираното – основно помощи за земеделие и субсидии за железопътен транспорт.

Прилагането на тези мерки ще направи администрацията по-ефективна и ще облекчи реалната икономика. Към тях прибавяме и изключително важните осигурителни промени:

• Пенсионна реформа – избор за работещите дали да се осигуряват в НОИ или да спестяват в лична пенсионна сметка. Държавата да признае пенсионните задължения и в зависимост от данъчните приходи да индексира текущите пенсии;
• Здравна реформа – разбиване на монопола на НЗОК и пренасочване на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд.

Предложените промени в осигурителните системи дават реални стимули на работещите да се осигуряват. Вместо празно обещание, срещу пенсионната вноска може да стои лична спестовна сметка. Вместо плащане в общия кюп за здраве, част от вноската ще отговаря изцяло на личните предпочитания. Това е истинска политика на стимулите, която дава избор, а не такава, която просто обявява всички некоректни платци за престъпници.

Предложенията на ИПИ в Алтернативен бюджет 2013 ще доведат до устойчиви публични финанси, ефективни харчове за постигане на резултати, икономически растеж, нови работни места и по-силна средна класа, на която ще се дадат стимули и избор, а не тежести и обещания, категорични са икономистите от Института за пазарна икономика.