Има отлив от професията "журналист", твърдят специалисти

„Журналистиката губи своята романтика. Мнозина споделят тезата, че репортерите масово се превръщат в корпоративни чиновници, защото прекарват по-голямата част от времето си в офисите, откъдето правят интервюта по интернет или телефони и търсят линкове, които ще им помогнат да попълнят историите си.“

Това заяви на официална конференция днес в София проф. Миролюб Радойкович от Белградския университет в Сърбия. Той беше един от участниците в дискусия на тема „Образованието по журналистика в Югоизточна Европа“, организирана от фондациите „Конрад Аденауер“ и „Медийна демокрация“.

Проф. Радойкович обясни, че образът на журналиста специално в Сърбия се е променил по следния начин: той вече не е младо момче, което прекарва часовете си, пиейки кафе в заведения, пътува много "и е малко безотговорен". Сега по-скоро е образован млад човек, с диплома по специалност, която може да е различна от журналистиката (философия, технологии). Той е корпоративен чиновник, който постоянно няма време, работи извънредно и се ангажира на 2-3 работни места, за да оцелее сред малкото възможности за работа в медиите.

„Журналистиката от моето време вече е архаична. Колегите работят с изцяло нова материална база. Информацията не се проверява. Интервютата масово се правят по телефона или с e-mail-и. Учим студентите да излизат и да се срещат с хора, те ни казват „Защо? Вече имаме всичко в интернет“, коментира още проф. Стйепан Малович от Задарския университет в Хърватска. Той подчерта, че образованието по журналистика става все по-непопулярно. Студентите бягат от него и деканите опитват да ги привличат с други, модерни специалности като Връзки с обществеността например.

„Огромен проблем е сблъсъкът между образованието по журналистика и практиката“, отбеляза по време на събитието и проф. Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии в България. Той подчерта, че образованието по тази специалност е масово приемано за излишно, неприемливо, „книжно и кабинетно“. Но все пак има едно предимство – то дава шанс на бъдещия журналист да създаде своята "ценностна идентичност".

„Качественото образование в нашия факултет не може да се случи“, призна доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) в СУ. „Нашите студенти не са доволни от образованието. Знаем това. Нашият факултет е непрекъснато критикуван от медиите, които казват, че не им изпращаме добре подготвени студенти след дипломиране“, каза още тя.

Тотка Монова заяви, че тя и колегите й непрекъснато благодарят на редакциите в медиите, че приемат студентите от ФЖМК. Защото, ако задължителната им лятна практика трябваше да се заплаща от факултета, както се случва в редица европейски страни, тя веднага щеше да бъде премахната от учебния план поради липса на средства.