Как се ''правят'' избори в България

Избирателни секции претъпкани с платени „наблюдатели”, които нямат представа какво и от чие име „наблюдават”, но знаят за кой „номер” трябва да гласуват. А редом с това - „традиционните” схеми за купуване на гласове.

Шефове на мините в Бобов дол обясняват на работниците, че ако не гласуват за БСП ги чака безработица и глад и ги „стимулират” с допълнителни ваучери за храна, с които обаче може да се пазарува само в магазина на собственика на мините. На когото после държавата опрощава многомилионни задължения, а съвременните крепостни селяни се бият за кренвирши. Десетки подобни покъртителни медийни свидетелства показаха как се правят избори в европейска България.

Картината се потвърждава от личните впечатления на изпълнителния директор на "Прозрачност без граници" Калин Славов и председателя на УС на Института за развитие на пубичната среда Антоанета Цонева, както и от работещите за техните организации истински изборни наблюдатели. Калин Славов добавя и лошата организация на изборите: 80-те хиляди членове на СИК бяха „обучени” в последните 2 дни и се учеха „в хода” в изборния ден. Бюлетините често се разтваряха в нарушение на тайната на вота. Славов акцентира и върху многобройните, подобни на бобовдолския, случаи на корпоративен вот - резултат, по думите му, от много тежка социална деградация, от полуфеодална зависимост на хората.

Антоанета Цонева дговори и за нарушения на правилата в частта за медиите, които масово не публикуват договорите си с участниците в изборите, за да се изсветли финансирането в кампанията.

Независимите наблюдатели

И двамата посочват като най-характерно за тези избори „нововъдението” с огромния брой „независими” наблюдатели, които някои нарекоха контранаблюдатели, а член на ЦИК определи като „платени агенти на партиите”. Проблемът според Калин Славов е в упражнявания от масираното им присъствие „изключително подготвен психологически натиск”. Очакването на „Прозрачност без граници” е, че на местните избори, на които решаващи могат да се окажат минимален брой гласове, този натиск ще се превърне в практическо действие, поради което организацията ще настоява за законодателни промени. Като например, да бъдат допускани само организации, регистрирани в обществена полза, с одит и поне няколко заверени финансови отчета.

Антоанета Цонева определя тези избори като феноменални именно заради рекордните 60 хиляди „наблюдатели”. Почти половината от тях (29 000) са на организации, директно свързани с коалицията около „България без цензура”, към които трябва да се добавят и регистрираните от партиите в нея 17 500 застъпници. Значителен е и броят (7 000) на свързаните с ДПС. Всички наши най-лоши прогнози се потвърдиха в изборния ден, казва Цонева. Тези хора бяха използвани, за да се генерира вот. Преди бяхме свикнали да свързваме това със застъпниците на партиите, чиито мрежи се използваха за контролиране, за купуване на вот, за влияние. Сега вече и институтът на наблюдателя абсолютно арогантно е вкаран в тази схема. Според Цонева тя означава, че резултатът на някои партии е усилен изкуствено чрез, образно казано, употреба на допинг. Няма кой обаче да измери има ли „допинг” в кръвта на тези „спринтьори”.

Проблемът не е в закона

Какви са причините за всичко това? Проработи ли, например, новият Изборен кодекс? Според Славов не бива да разчитаме, че законът може да бъде панацея. Той дава технологията, но изборите са въпрос на политическа и гражданска култура. Българските политици категорично показаха тежка форма на деградация. За съжаление изместването на политическото от различни форми на търговия означава и тежка форма на обществена деградация, което заплашва устоите на демокрацията, казва Славов. Според него е много важно как ще реагират институциите. Когато това става пред очите на всички, не може да няма последствия. Това ще е краен отказ от държавност. За съжаление практиката от други избори не е успокояваща.

Само 10% от подадените до организацията му сигнали са получили движение към разследваща институция. Още по-малко стигат до съд. Славов обяснява как обаждащите се, за да съобщят за нарушение, граждани веднага се отдръпват, когато разберат, че сигналът им няма да бъде анонимен, защото ги е страх от последствията и защото нямат доверие в държавата и институциите. По думите му държавните органи трябва да бъдат мобилизирани с ясното съзнание, че тяхната собствена легитимност зависи от ефективността на работата им. При това не само в рамките на изборния ден, когато „картите са вече раздадени”.

Антоанета Цонева потвърждава, че сигнализиращите за нарушения граждани искат да останат анонимни, защото се страхуват. Според нея сам човек не може да се опълчи срещу местната камарила от играчи и брокери на гласове. Едва ли и група хора има силите и волята чисто граждански да се противопостави на стоящите зад тях колосални финансови интереси. При бездействието на институциите тези интереси получават възможността да пробиват изцяло системата и да държат държавата в захвата си.

Тъй че проблемът не е в закона, а в ерозията на политическата ни система. В масовото чувство за безнаказаност. Извършваш престъпление, но какво от това, когато няма кой да те санкционира, а и да те санкционира, ти вече си в играта и ставаш недосегаем, казва Цонева.

Източник: "Дойче веле"