Какво предлага България?

Две трети от германските инвеститори в България са доволни от постигнатото. Но има и една трета, които не са. Как да бъдат убедени те, че в България наистина си заслужава да се инвестира?

Добри ли са възможностите за инвестиции в България? Германските инвеститори продължават да търсят отговора на този въпрос - на базата на лични впечатления, по дискусии и форуми. Поредният се състоя в централата на германските пощи в Бон, а експертното мнение, представено пред заинтересованите бизнесмени, бе пределно високопоставено - лично вицепрезидентката Маргарита Попова представи положените до момента усилия за неутрализиране на корупцията.

Плюсове и минуси

Както сочат прочуванията, две трети от германските бизнесмени в България са доволни, а останалите - тях ще ги убедим, смята г-жа Попова, визирайки уверения ход по пътя на правовата държава. Факторите, които са важни за пристъпващия към България чужд бизнесмен, не са много, но решаващи - членството на България в ЕС, наличието на висококвалифицирани специалисти, добрите транспортни връзки, по-ниските трудови разходи, не на последно място - природните дадености и ВУЗ-овете, с които страната разполага. "Опитът показва, че който е дошъл и сериозно се е заел с бизнес, е потвърдил за себе си, че правенето на бизнес в България е възможно", отбеляза Маргарита Попова, която не скри, че е дошла в Германия да лобира. А и да обсъди съвсем конкретни форми за сътрудничество в икономическата сфера - като например създаването на възможности за млади български специалисти да добият практически умения навън.

"България съвсем не винаги е в центъра на интереса на обществото и медиите в Германия", каза от името на организаторите - Българо-германския форум в Бон - неговият председател д-р Андреас фон Белоу. Заглавията често са негативни, но именно покрай тях се оформя образа на държавата. Но България е друга - не е богата, много хора живеят бедно, но структурните промени след присъединяването към ЕС са видими. "Заслужава си да се инвестира!", препоръча фон Белоу.

Добри примери не липсват

Най-убедителното доказателство за истинността на това твърдение бе представено от страна на фирмата "Иксетик", със седалище в Бад Хомбург и 300 милиона евро годишен оборот, която от шест години има свой завод за хидравлични и вакуумни помпи край Пловдив и не само работи успешно, но има и мащабни планове за развитие. Нейният маркетингов шеф Каетан Греслер представи повече от убедителни цифри за постигнатото до момента - 65 милиона евро оборот за 2011, очаквания за 70 милиона през тази година. Броят на служителите също расте, догодина е планирано и разширение на площите с 50 процента. "Ето и автобуса, с който сутрин докарваме работниците", обясни г-н Греслер съдържанието на поредния показан кадър, покрай което разказа пред участниците в бизнесфорума, че ако тръгнат за България, трябва да имат предвид, че там не всеки разполага с кола.

Перспективите са големи - стана ясно още от изявленията на представителя на "Иксетик", която заедно с още седем германски фирми в сферата на автомобилостроенето е част от клъстър, чиято цел е да се подобрят рамковите условия за производството на коли в България. Сред съвместните проекти например е и този за създаването на електротаксита, които да се движат из София - най-късно след 4 до 6 години.

Високоплатена антиреклама

Ефектът от поредната среща, предназначена да насърчи германските бизнесмени да се насочат към България, предстои да се установи в следващите проучвания. Но ако се цели правенето на добро впечатление, предлагането на рекламни брошури като донесените в Бон непременно трябва да се прекрати. Или най-малкото - да се смени преводачът. При допусната грешка още в името на министерството-издател няма какво да се чудим, че от материалите чужденците разбират, че Мусала е възвишение, че "Българските плажове са известни в цял свят с фините си и чисти плажове", или че България има големи традиции в рязането на дърва /вместо в дърворезбата/. Брошурите, естествено, са финансирани от ЕС, откъдето вероятно доста биха се изненадали от качеството на крайния продукт.

Източник: "Дойче веле"