Какво ще се случи с България, ако Гърция фалира?

Ако Гърция фалира, върне драхмата и излезе от Шенген, България ще се окаже в доста неизгодна позиция. Възможните последствия от подобно развитие засега удобно се премълчават. А не бива, защото опасността е съвсем реална, коментира „Дойче веле”.

През юли, 2010 г. в София се състоя първото (и единствено досега) съвместно заседание на правителствата на България и Гърция. Тогавашният гръцки премиер Георгиос Папандреу се опита да лобира за тръбопровода Бургас-Александруполис, но за „подслаждане” на очертаващия се отказ от българска страна колегата му Бойко Борисов обяви пред медиите току-що получените резултати от стрес-тестовете на ЕК за устойчивостта на българските и гръцки банки. „С високите оценки „стабилни” се дава отговор на провокационните съобщения, че срив в Гърция ще повлече и българската банкова система”, заяви тогава Борисов, а Папандреу му върна жеста с обещанието неговата страна да окаже пълна подкрепа за приемането на България в Шенген през 2011-та. Днес, две години по-късно, Георгиос Папандреу отдавна вече не е гръцки премиер, проектът „Бургас-Александруполис” е в историята, гръцките банки са пред фалит, а България е все още извън Шенген. Валидни останаха единствено страховете, че най-бедните европейци може да бъдат повлечени по съседски от гръцкия дългов въртоп в неизвестни и твърде опасни води.

Да искаш да вярваш...

В средата на 2011 в интервю за гръцката информационна агенция АНА-МПА управителят на БНБ Иван Искров обяви, че „гръцките търговски банки в България са основен "пилон" за стабилност на банковата система на страната“. Година по-късно, когато перспективата Гърция да фалира и да напусне еврозоната е съвсем реална, отново става актуален въпросът какви биха могли да бъдат последствията за нейната европейска съседка, в която около 30 на сто от общите банкови активи се контролират от гръцки банки.

Експерти вече прогнозираха сериозно преструктуриране на местния банков сектор, ако големите банки в Гърция започнат да разпродават дъщерните си подразделения в България, но възможните последствия от подобно развитие засега удобно се премълчават, за да не се създава излишна паника. И още: за първото тримесечие на годината БНБ отчете драстичен срив на преките чуждестранни инвестиции в сравнение с миналата година, който срив редица икономисти свързват както с недоверието на големите световни инвеститори към района като цяло, така и с неясната перспектива за влизането на България в еврозоната и в Шенген.

Шенгенският смях и плач

Сериозни опасения буди и възможното излизане на Гърция от Шенгенската зона. Ако шенгенската мечта на София се осъществи през тази или следващата година, това би означавало, че големи имигрантски потоци от Африка и Близкия изток навярно ще се насочат към българските граници. Да не говорим за няколкото милиона имигранти, намиращи се сега в Гърция, които бързо ще поемат на север по шенгенското трасе към богатите западноевропейски държави. Не по-малко напрежение би предизвикало и масовото завръщане в родината на работещите в Гърция български гурбетчии, чийто брой надхвърля 150 хиляди души.

Готови ли са българската икономика, социална и имиграционна система за подобни изпитания? Оптимистите веднага биха отговорили - да, готови сме - и биха се позовали на твърденията на премиера Борисов, че „България е най-добре оборудваната за шенгенското пространство” или на уверенията на вътрешния министър Цветанов, че „пазим границата по-добре от други страни в ЕС”. Песимистите обаче иронично биха поклатили глава заради наличието на почти 13-процентна безработица или биха кимнали многозначително заради увеличаващото се всяка година разноезичие в квартала зад столичните Хали.

Предупреждението на синоптиците

Бежанските вълни на гръцкия бизнес към България са може би окуражаваща новина за част от стотиците хиляди безработни в страната, а трансферът на гръцки капитали вероятно е положителен фактор за нейната свита икономика. Но едва ли обикновените българи, чийто стандарт на живот и мизерните им доходи често се размахват като плашило от гръцки политици срещу сянката на фалита и неизбежните ограничения за спряване с дълговата криза в тяхната страна, биха почувствали реално всичко това. Засега у тях остава единствено усещането за неяснота и потенциална опасност. Подобна на онази, която метеоролозите обявяват като код „жълто”, предупреждавайки, че предприемането на ненужни рискове е опасно.