Кой печели от сблъсъка между Пеевски и Василев?

Конфликтът между Цветан Василев и Делян Пеевски придоби срамни измерения. Вътрешният министър Цветлин Йовчев го нарече „водевил”, но една литературна аналогия изглежда още по-подходяща. В гениалния роман на Илф и Петров „Златният телец” двамата дребни мошеници Балаганов и Паниковски влизат в свада по въпроса как точно да откраднат милионите на тайния богаташ Корейко. Ето част от сцената:

„Мошениците така се разпалиха, че дори започнаха лекичко да се блъскат с длани и да крещят в надпревара: „Ами ти кой си?“. Обикновено такива действия предхождат генерално сбиване, в което противниците хвърлят шапките си на земята, канят минувачите за свидетели и размазват по брадясалите си мутри детски сълзи.”

Две хипотези

Всъщност, до тази фаза вече се стигна. Двамата противници хвърлиха шапките си на земята, а цялата българска общественост влиза в ролята на минувачите и ги гледа, чуди се и се мае. Тук обаче се налага да напуснем терена на литературните аналогии. Защото в „Златният телец” свадата между Паниковски и Балаганов кипва единствено в резултат от тяхната глупост и безпросветност, тя няма собствен смисъл, не поражда и никакви последици. Докато конфликтът между Василев и Пеевски очевидно не възниква на празно място, а последиците тепърва ще проличават. Така че в момента очевидно трябва да си зададем класическия въпрос „сui bono?“ - кой печели?

Кой печели от разклащането на четвъртата по големина българска банка? Засега всички знаят кой може да изгуби: заплашени са влоговете в банката, заплашени са държавните пари в нея, заплашена е цялата българска икономика. Ако са верни предположенията на част от анализаторите, че КТБ може да се окаже поредната „гнила ябълка”, то явно печелят онези видими и невидими играчи, които евентуално са успели да я източат. Според друга хипотеза обаче, неволите на тази банка всъщност били част от контраудара на Запада срещу Русия. И наистина, дестабилизирането на „руската банка” в България, особено пък на фона на конфликта около „Южен поток”, би се вписало в един сценарий за противодействие срещу експанзията на Кремъл в „близката чужбина”, към която се причислява и България.

Кръгът на печелещите, кръгът на губещите

Сблъсъкът между довчерашните бизнес партньори едва ли се разиграва случайно тъкмо в навечерието на предстоящите предсрочни избори. Как сегашните сътресения ще се отразят върху тези избори и - отново - кой печели? Когато една страна се дестабилизира, доверие губят управляващите партии. В България управляват БСП и ДПС (доскоро подкрепяни от „Атака”, а сега вече неподкрепяни и от самите себе си), така че на предсрочните избори можем да очакваме поредно поражение на социалистите. При ДПС обаче нормалната логика на демокрацията не работи, тоест - независимо от факта, че едно от главните действащи лица е именно изявен политик от тази партия, Местан и неговите сподвижници едва ли ще бъдат наказани от дисциплинирания си електорат. Сред губещите сигурно ще бъде и Николай Бареков с популистката си партия ББЦ, защото близостта му с враждуващите бизнес партньори очевидно не повишава доверието на избирателите към него - по-скоро тъкмо обратното.

Така кръгът на „печелещите” се стеснява до две партии - ГЕРБ и Реформаторския блок. Ако действително през септември-октомври се проведат предсрочни избори (защото вече се дочуват и намеци за нова коалиция в стария парламент), то Борисов ще се завърне на бял кон, а реформаторите ще получат ключова позиция в бъдещото Народно събрание. Означава ли това обаче, че тези две политически сили имат нещо общо със сюжета „Василев-Пеевски”? По-скоро не. Така излиза, че печелившите в политическо отношение навярно трябва да се търсят в редиците на номинално губещите: БСП, която в момента решава тежките си фракционни и лидерски проблеми и в този смисъл кризата в държавата ще наклони везните в една или друга посока; и ДПС, което видимо има интерес от ново раздаване на картите в политико-икономическата игра.

Кукловодът

В „Златният телец” мошениците Балаганов и Паниковски си имат „кукловод” - това е великият комбинатор Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей. Остап Бендер успява да измъкне милионите на Корейко и се отправя към Рио де Жанейро, където по онова време не се провежда Световно първенство, но въпреки това му се струва хубаво. Бдителните органи обаче предотвратяват плана му...

Източник: "Дойче веле"