Консулт: Защо трябва да се застрахова изкуство

Финансовата криза не е засегнала пазара за произведения на изкуството, защото те остават едни от най-сигурните убежища за инвеститорите. “В момента се наблюдава тенденцията купувачите да инвестират повече в материално имущество, отколкото в ценни книжа. Пазарът за живопис, изглежда, също печели от това. Поне това показват добрите продажби от последните изложби и търгове”, коментира д-р Георг фон Гумпенберг, ръководител на отдел Застраховане на произведения на изкуството в Алианц Германия

Но само добрата сделка не е достатъчна за обогатяването и поддържането на класна колекция.

Повечето колекционери подценяват риска от кражби. Всяка година грабежите на ценни произведения на изкуството причиняват загуби, възлизащи на 6 млрд.евро. Тази цифра ги превръща в една от най-мащабните форми на престъпност, нареждаща се веднага след прането на пари, търговията с наркотици и трафика на хора. През 1990г., например, от бостънския музей „Изабела Стюард Гарднър” изчезват множество платна на стойност 300 млн.долара, след като двама мъже в полицейски униформи влизат необезпокоявани през страничната врата и си тръгват с ценностите пред погледите на смаяните охранители.

“Първоначално крадците са мотивирани от предполагаемата стойност на предмета, прибързаната си алчност и невежество по отношение на пазарите, но като цяло има и доста наивност от страна на собствениците, които не могат да си представят, че ще бъдат ограбени, докато това не се случи.”, споделя д-р Георг фон Гумпенберг.

 В България, честа жертва на кражби на произведения на изкуството стават музеите. През 2002г. от Археологическия музей в София са откраднати 947 монети на стойност 235 000 евро, а от Ловешкия музей изчезват 30 предмета от 5 тракийски съкровища – крадците минават през 7 заключени врати, три от които са железни. През 2006 г. във Великотърновския музей е извършена кражба на монети и бижута на обща стойност 2 280 000 лв., а през 2009 г. в Сливен оригиналът на Рибния буквар на д-р Петър Берон е подменен с копие.

През последните години зачестяват и кражбите на произведения на изкуството от частни домове. Най-скорошните случаи са кражбата на 20 платна от дома на покойния магистрат Атанас Гълъбов, обира на вилата на сина на Златю Бояджиев и откритата по време на спецакция ценна картина на Ярослав Вешин “Цар Фердинанд и ген. Николаев”.

Но освен кражбите, има и други рискове, застрашаващите ценните произведения на изкуството в частни и публични колекции.

Историята е пълна с подобни трагико-комични случаи. През 2010 г. жена пада и поврежда сериозно картината “Артистът” на Пикасо, изложена в музея Метрополитън и оценена на 130 млн. долара. Странна съдба сполетява и Пиетата, една от основните атракции в базиликата “Свети Петър” във Ватикана. Статуята на Микеланджело е повредена през 1972г., след като яростен геолог я атакува с чук, крещейки: “Аз съм Христос!”

Затова някои от водещите застрахователни компании предлагат най-различни варианти на защита на финансовите интереси на частни и корпоративни колекционери. Например, за всяко произведение на изкуството – картина, скулптура, мебел или антика, Алианц има оптималната застрахователна полица. Някои от опциите включват: специално застрахователно покритие на живопис и ценни вещи, защита срещу грабеж и повреда при огън, изтичаща от чешмата вода или тежко увреждане при буря. Сред предлаганите услуги са и консултантска дейност, трапспортиране и съхранение при специални условия.

*******

Кражбата, която разтърси света

 Сто години след извършването на най-известната в историята кражба на произведение на изкуството , тя все още предизвиква вълнение и спекулации. Как е успял Винченцо Перуджа да влезе в Лувъра и да открадне прочутата "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи? Кражбата на великолепната Мона Лиза привлича световно внимание. За щастие, Винченцо Перуджа е заловен, докато прави опит да продаде Мона Лиза на италиански търговец. След 27 месеца в неизвестност шедьовърът е върнат на Лувъра през 1913 г.

Но не всяка такава история има щастлив финал! Доказателство за това е кражбата на живописното платно "Портрет на Дука на Уелингтън” на Франциско Гоя, закупено от британското правителство през 1961г. за 392 000 долара. Картината е открадната от Националната галерия, а крадецът изискал като откуп същата сума, която щяла да бъде използвана за благотворителност. Отговор от страна на правителството не последвал.