Красен Станчев: Проблемите са политически, а не финансови

Според директора на Института за пазарна икономика Красен Станчев, проблемите на Корпоративна търговска банка са политически, а не финансови или икономически: "Имаме една банка, която много бързо расте, съсредоточава в себе си депозити на държавни предприятия и привлича много бързо частни депозити. Така тя действа на принципа на така нареченото политбюро, т.е. убеждаваш политиците да ти дадат сметките на държавните предприятия като клиенти. Когато обаче се развалят отношенията с "политбюрото", или пък то се разпадне, което се случва в момента в България, банката се оказва с проблем, защото междувременно държавните депозити са изведени оттам, а проблемът остава за сметка на частните спестители. Другата банка, която се подозира в подобни политически връзки (Първа инвестиционна банка), има имиджов проблем, защото страда от паниката на хората, породени от проблемите на другата засегната банка", казва Станчев.

Нещо познато?

Не е възможно повторение на банковата криза от 1996-97 година, уверява директорът на Института за социални и политически изследвания проф. Нансен Бехар. При управлението на Жан Виденов банковият сектор и финансовата стабилност на страната наистина бяха разклатени, а левът постоянно се обезценяваше. Днес нещата са коренно различни: БНБ има достатъчно ресурс да се намеси, а валутният борд представлява мощен стабилизиращ фактор, коментира професорът за Дойче Веле.

Нансен Бехар е привърженик на теорията за взаимовръзката между политическите и икономическите кризи, а България напоследък преживя сериозна политическа криза, която не може да няма и своето икономическо изражение, казва той. В България има определени кръгове, които са заинтересовани от разклащането на банките - това са хора с огромни заеми, имащи интерес от обезценяването на българския лев, и свързани с движението на парични средства на международния пазар.

Кой печели от атаката?

По подобен начин вижда нещата и Красен Станчев. На въпрос, кой печели от сегашната ситуация, той казва следното: "Това са хората, които имат заеми, но не искат да си ги връщат и тези, които ги защитават, а тези, които ги защитават, са ясни: това са хората около Румен Гечев и други подобни вносители на това законодателство в сегашния парламент". Икономистът има предвид поправките в Закона за потребителския кредит, които според него са били внесени и приети, независимо от всички противни аргументи на икономисти, банкери и финансисти. "Ако бяха приети всичките радикални идеи на вносителите на тези поправки, това със сигурност щеше да разстрои банковата система", обяснява Станчев и допълва: "А фактът, че накрая се прие най-мекият измежду всичките варианти, означава, че същите тези хора сега могат да се опитват да използват възникналия проблем с КТБ, за да го прехвърлят изобщо към банковата система".

Банкова ваканция вместо спасяване на банки

Онези, които дърпат конците на тази организирана акция работят срещу националната сигурност и интересите на България, а не срещу конкретна банка, защото с действията си те намаляват шансовете на страната за членство в еврозоната и Шенген, предупреждава директорът на Института за социални и политически иследвания проф. Бехар. Друг риск е свързан с финансовата стабилност на страната: ако започнат да се спасяват банки - първо КТБ, после ПИБ и т.н., това неминуемо ще доведе до срив на валутния борд в България, прогнозира Красен Станчев. Затова, според него, банките не трябва да се спасяват. Вместо това е разумно да се обяви тъй наречената банкова ваканция - банките да не работят за определен срок. Ако за няколко дни те престанат да извършват сделки, това ще се отрази зле на бизнеса, но пък ще спре атаките срещу банките, каза Станчев.

"Българската банкова система е стабилна - с добра ликвидност и достатъчно минимални резерви, които са два пъти по-високи, отколкото в Европа. В този смисъл хората с малки депозити трябва да бъдат спокойни, защото техните влогове са защитени", посочва още директорът на Института за пазарна икономика.