Над тях е само Господ?

Навремето бившият главен прокурор Иван Татарчев неволно формулира основната причина за всички български неблагополучия от 25 години насам. "Над мен е само Господ", каза той преди години. Днес положението е явно същото.

Не е необходимо да четем докладите на Европейската комисия, за да сме наясно, че правосъдието не е сред силните страни на българската демокрация. Съмненията за политически и икономически зависимости сред прокурори и съдии са станали толкова банални, че вече никой не оспорва наличието им. Не са новина и изводите, че липсата на върховенство на закона е в основата на всички български неблагополучия. В дните на преговори за съставяне на следващото правителство темата за необходимостта от „радикална съдебна реформа“ отново влезе в дневния ред. И започнаха случайностите.

Странни съвпадения

В деня след изявленията на двама от лидерите на Реформаторския блок, че Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да бъде разделен на прокурорска и съдийска квота, изданията около Делян Пеевски излязоха с един и същ текст под заглавие „Костовисти изнасилват Темида“. Случайно. А в неделя, след като вицепремиерът и министър на правосъдието Христо Иванов огласи проект за „Актуализирана стратегия за продължаване реформата в съдебната система“, трима главни прокурори се появиха едновременно на телевизионния екран. Сотир Цацаров и неговите предшественици Борис Велчев и Никола Филчев се зарекоха да бранят „независимостта на прокуратурата“. Пак случайно съвпадение.

Представената стратегия веднага бе оценена като радикална. Този път медиите около споменатия вече депутат от ДПС просто пропуснаха новината. Случайно. Стратегията предвижда „независима международна експертиза на състоянието и ефективността на Прокуратурата на Република България”, което със сигурност няма да се посрещне с радост в сградата на Съдебната палата. Проектът отива още по-далеч - той предвижда „въвеждане на възможности за търсене на дисциплинарна отговорност на председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор”. Преди години бившият обвинител номер едно Иван Татарчев образно описа положението си с думите „над мен е само Господ“. Това не се е променило и до днес.

Вицепремиерът Христо Иванов предложи и започването на обществена дискусия за още промени в модела на ВСС, „включително за обществените механизми за контрол върху парламентарната квота и необходимостта нейният размер да бъде намален така, че да не крие риск за доминиране над професионалната“. Разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска квота и прекият избор от общи събрания също са сред предложенията. Досега не е имало правителствен документ, който да се е фокусирал толкова точно върху най-тежките проблеми в съдебната система. Висшият съдебен съвет не реагира веднага на предложенията и си даде 30 дни, за да изготви своята позиция.

КОЙ не иска съдебна реформа

Проектът за „Актуализирана стратегия за продължаване реформата в съдебната система“ не стана водеща тема за медиите, което във време на преговори за правителство е съвсем естествено. Неестествено е обаче доминиращото мълчание по въпроса. Дори лидерът на партията победител - ГЕРБ, реагира доста остро на условието на Реформаторите за „радикална съдебна реформа“, за да участват в коалиция. „Каква реформа в съдебната система искат Реформаторите - тази от времето на Костов или Иван Григоров ли? За това трябва да има широк консенсус на съсловните организации - прокурори, съдии, следователи“, коментира емоционално Бойко Борисов. В същото време неговата заместничка Румяна Бъчварова даде знак, че съгласие може да бъде постигнато. „Склонни сме да подкрепим разделянето на ВСС между съдии и прокурори, но нека не предрешаваме преговорите“, каза тя.

Диалог по тази тема обаче няма. Повечето политици се стремят да не бъдат припознати като привърженици на идеята за „радикална съдебна реформа“. Защото на следващия ден голяма част от вестниците ще се занимаят с тях по подобаващ начин, а Темида ще спре да бъде благосклонна към тях.

Преди месеци Бойко Борисов най-добре описа ситуацията: „Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява”. Затова и въпросът кой не иска промяна в правосъдието всъщност не е въпрос, а констатация - КОЙ не иска. И няма значение дали КОЙ е Пеевски, Доган или други като тях. КОЙ са всички тези, които предпочитат властта да е извън легитимните институции и това положение да не се променя. И затова тези хора не искат съдебна реформа.

Иван Бедров, "Дойче веле"