Надалеч от нещастна България

Ще заминете ли за Европейския съюз в началото на 2014? "Да, разбира се", казва таксиметровият шофьор и обяснява - първо за Хамбург, а оттам - за Бохум. Асен разчита на приятелите си, които вече са в Германия и ще му помогнат да си намери работа - като шофьор или друго. "Ще работя каквото и да е - тук работа няма."

Или ако има - е зле платена. И учителите, и пенсионерите, и таксиметровите шофьори са сред най-ниско платените и в България, и в Румъния - двете най-бедни държави от Европейския съюз. Асен работи по шест дни в седмицата, между 12 и 15 часа на ден. Плаща всеки ден по 30 лева на собственика на таксиметровия автомобил, плаща за бензина и остава с 30-35 лева дневен доход. Което се равнява на заплащането за два часа работа в Австрия, изчисляват в "Дер Щандарт".

Дебатите се въртят в кръг

Както сочат изследванията - българите са най-нещастни хора на света. Списъкът на "най-страдащите народи", разпространен от "Галъп" в началото на този месец, вече традиционно - за трета поредна година - се води от българите, следвани от арменците и камбоджанците.

"Българите не са просяци", заяви наскоро в телевизионно интервю външният министър Кристиан Вигенин в опит да се противопостави на опасенията в тези европейски страни, в които от 1 януари догодина падат ограниченията за работа: Великобритания, Холандия, Германия, Австрия. Най-вече британците са тези, които се плашат от очаквания приток на българи и румънци, за които се смята, че са един вид "златотърсачи" и мигранти по бедност.

Българите не експлоатират социалната система, подчерта Вигенин - те допринасят много повече с осигуровките, които внасят, отколкото е това, което получават от нея. "Най-големият проблем за България е, че тези хора не са тук, за да допринесат за развитието на българската икономика."

Така дебатът за мигриращата работна ръка се завърта в кръг - твърде малко работа в едната страна, твърде много миграция на квалифицирани работници към ЕС, САЩ или Канада. Който е искал да замине, го е направил отдавна, казват в София.

Европа и нейните граждани

Европа се вслушва твърде малко в това, което искат нейните граждани, пише на свой ред главният редактор на "Винер цайтунг" Райнхард Гьовел. "В Украйна има силно гражданско движение, но управляващите в Киев се оставиха да бъдат купени от Москва. В България и Румъния хората настояват за по-добри условия за живот и образование. В Мадрид, Лисабон, Рим и Брюксел стотици хиляди излизат на улицата, защото искат работа - Европейският съюз би трябвало не само да спасява банки."

Както посочва Гьовел - така недоволството от ЕС само нараства, а дясноекстремистките и дяснопопулистките партии стават все по-силни. Най-вече в южна и в югоизточна Европа подемът на тези донякъде фашистки организации е смайващ. За националните правителства, но и за европейските институции в Брюксел ще е по-добре да се отнесат сериозно към този въпрос - политическото развитие в Унгария, но и в Хърватия не е ни най-малко радващо.