Най-интересното във вестниците на 12 април, понеделник

Няма да се напъват журналистите да измислят теми тази седмица - тя си идва с три дъвки: паспортите, еврозоната и НПК. Два хаоса, един скандал плюс човешките страдания на премиера Бойко Борисов (Стоя като куче сам в "Бояна") са тлъсти сюжети в тия кризисни времена.

Според "Дневник" за паспортните опашки вина има МВР, защото създава Хаос в хаоса. МВР трябваше да са наясно, че през 2010 г. масово изтича срокът на старите лични карти, паспорти и шофьорски книжки, но, изглежда, не са помислили предварително върху резервни варианти, в случай че системата даде накъсо. Трескавото търсене на решения едва когато хаосът стане тотален, винаги издава безпомощност. Окей, изпълнителят сигурно е сгафил, но основната отговорност за гафа все пак носи възложителят. И ще е най-добре, вместо да вдигат рамене, в МВР да направят спешна "ревизия" на собствената си организация, която несъмнено също допринесе за хаоса, коментира всекидневникът. "24 часа" пък са направили ужасяваща сметка Ако така ни щракат за паспорти, чакаме 7 години.

Интересно колко ще чакаме пък за влизане в еврозоната. Вестниците са избрали много интересни заглавия: Какво ни чака след “Без евро засега” ("24 часа"), В извънзоната ("Дневник"). Толкова увъртания, за да не се извади в заглавие, че правителството и лично премиерът правят голяма грешка. Експертите точно това казват в текстовете, ама няма как да залъжеш ББ, че те сами са си написали и заглавията. Той тия хватки ги научи още през 2001-а и вече не му минават.

Като казахме Бойко Борисов, та си дойдохме на думата - потече поредната битка с президента Георги Първанов, който върна поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, предложени от правителството и приети от ГЕРБ в парламента. Засега диалог по същество за текстовете и мотивите на президента няма, всичко се върти около заговори и чувства - Борисов: Първанов е бил подведен за НПК, Цачева: Сигурна съм, че няма да осъждат по анонимки.

В тази връзка много интересна теза се е явила в "Сега". Обществото може да извлече полза от суетата на Борисов, пише в заглавие известният анализатор Николай Иванов, а в подзаглавие добавя: Няма спор, че с шумните арести и обвинения ГЕРБ преследва политически цели. Но трябва ли заради това да порицаем желанието да бъде раздадено правосъдие? "Борисов има неутолимата потребност да се харесва. Ласкателите му шепнат, че непременно е българският Дьо Гол. Той самият вероятно осъзнава, че шансът да бъде запомнен с добро, е да вкара все някой министър в затвора. Тези му качества и желания го карат да ходи по тънък лед, разстоянието между справедливото възмездие и беззаконовите жертвоприношения е котешка стъпка. И все пак към момента по отношение на борбата срещу лошите (а знаем, че те бяха наистина такива) Борисовата суета е от обществена полза. Стремежът му да се харесва, да гони рейтинг, да не падне тъй бързо, както царят, го кара да се стреми да натика в клетка червените пеликани. Сега задачата на обществото, в т.ч. и на медиите, трябва да е не да бъде адвокат или прокурор на Борисов, а просто да следи да не се счупи тънкият лед", заключава коментаторът.

Докато следим Борисов по тънкия лед, трябва много да внимаваме. "Стандарт" и "Новинар" са преразказали подробно телевизионните му откровения на 4 очи с Цветанка. Там премиерът споделя любими народни мъдрости: Което куче ме е залаяло, е побесняло (пасажът в дописката е веднага след разкритието, че едно от електроразпределителните дружества е плащало пътувания на приятелките на бивши премиери, но липсват имена), Женски пари - змийски кости (Ако намерят някъде моя пресечна точка с Цветелина Бориславова, нека да я кажат. Нека да кажат кой е приятелят или приятелката на Станишев, за да можем и ние да питаме за нея. От дядо ми още знам, че женски пари са змийски кости. Аз никога не съм ползвал женски пари в живота си. Винаги аз съм плащал всичко - вкъщи, в ресторант, където и да съм. Но те не го разбират. Много от тях не са и мъже, за да го разбират.) Най-трогателно обаче е поредното оплакване от самотата: На празници седя сам като куче горе в Бояна и гледам футбол. В България така е устроено всичко, че не трябва да имаш приятели по простата причина, че можеш само да им попречиш. Изпокарах се с приятели, с които сме от деца приятели. Не си говорим по простата причина, че те имаха очакване от мен да направя същото, каквото направиха тройната коалиция. И не си говорим. Тенис не играем с тях!"

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!

"МениджърНюз" ви желае (съ)страдателно четене!