Най-интересното във вестниците на 3 август, вторник

Някакво безпардонно и безмислено мрънкане се носи от днешната преса, но затова пък заредено с патос.

Стефан Софиянски е написал в "Труд" статия под заглавие Една година власт - безсилие и безстилие. От икономическа гледна точка упреците са малко съмнителни - правителството трябвало още миналата година да намали ДДС и да увеличи пенсиите. "Намаляването на ДДС и увеличаването на пенсиите щеше да бъде подадена ръка на бизнеса. За възрастните хора с ограничени възможности това даваше шанс да имат един по-нормален живот. За икономиката това щеше да означава увеличено потребление и повече оборотни средства. За бюджета - по-високи данъчни постъпления. Изобщо - ускорен оборот на паричната маса. Днес това би начертало една по-добра икономическа обстановка", смята Софиянски. Какво според него трябва да направи правителството сега? Да намери сили и смелост да изтегли кредити, с чието правилно използване ще дадем утре по-висока пенсия на родителите си и ще осигурим по-висока заплата на децата си. И този съвет е доста съмнителен, но целта на Софиянски не е да бъде полезен, а да напомни, че е жив и не е в затвора въпреки славните си дела като кмет на София. Както и да каже ето това: "Ако през 2007 година служебното правителство беше се мотало толкова, колкото днешното, България нито щеше да има валутен борд, нито щеше да е член на НАТО, нито да е в Европейския съюз, нито ГЕРБ щеше да е на власт". Голям майтап! На Софиянски вече толкова му се губи какво извърши като служебен премиер, че даже годината бърка, камо ли фактите. Но най-потресаващ е краят на статията, който гласи буквално: "Съзнанието, че си българин и за България си отговорен повече, отколкото брюкселският чиновник, американският президент и руският президент, взети заедно".

Голям вой се носи от статията в "Дневник" Новите еничари на държавната просвета. Като започнеш да четеш, косите ти се изправят: "Една от основните тактики на мракобесния съветски комунизъм беше да отнема децата на опонентите на режима, да ги настанява в домове за сираци и да ги обучава в омраза към собствените им родители, тъй като последните били "врагове на народа". Тази политика на държавно отвличане на малолетни от родителите им със съответните контекстуални модификации има своето продължение и днес. Противопоставянето на политиката, че детето е държавна собственост, в съзнанието на управляващите, които я измислят и прилагат, е "много тежко нарушение". С приетите изменения на първо четене на просветния закон - въвеждане на задължителна забавачка от петгодишна възраст, се задълбочава откъсването на децата от родителите. Българското държавно стремление към тоталитаризъм и налагане на административната воля над населението е изумително. Министър Игнатов заяви, че ако не могат да плащат глоби, родителите на неусвоените в държавната просветна система деца щели да полагат обществено полезен труд. (Предлагам да ги оковат във вериги за по-ясно назидателно послание към тези, които считат, че имат право над собствените си деца.) Наглостта, мрачната сянка на българския национален характер е ярко изразена в цялата концепция по прилагането на държавната образователна визия". Силни думи, но какво конкретно предлага авторът - адвокат Виктор Костов, не е много ясно. Можем само да се досещаме. От пояснението, че той е съучредител на Асоциация за домашно образование, и от изречението: "Държавното училище трябва да бъде поставено на равна основа с всички други източници и системи на семейно, частно и публично образование".

По патос с гореизброените статии се родее и интервюто в "24 часа" с Искра Фидосова Имаме воля да върнем на държавата царските имоти. Гръмките думи са само в заглавието, а от въпросите и отговорите се разбира, че по много въпроси воля има, ама нищо не е направено.

Даже Фидосова признава, че парламентът не си е свършил работата, но това не пречи на поредния журналист да ругае Симеон Сакскобургготски, сякаш той неправилно се оплаква в Страсбург от държавата, която хем му е върнала имотите, хем му е забранила да се разпорежда с частната си собственост. Този път метлата е яхнала Фани Чоджумова в "Новинар" с Кажи, дедо, „thank you”.

Всъщност да спрем и ние с мрънкането, да останем само при патоса и да изтъкнем голямата новина, споделена в интервю в "Монитор" Николай Кокинов, градски прокурор на София: Големите престъпници вече са клиенти на Темида. Честито, народе.

"МениджърНюз" ви желае спокойно четене.

Още заглавия:

“Ханделсблат”: ВАЦ казва сбогом на Балканите, "Труд"

Екзалтации. Гробници и кебапчета, Кеворк Кеворкян, "Труд"

Капиталът е плах като сърна, интервю с управителя на Германо-българската камара Митко Василев, "24 часа"

Да спасим публиката, после театрите, Деси Гаврилова, "24 часа"

Спасяване на "бълбукнали" инвеститори с парите за пенсии, "Дневник"

Созопол не е за молитви, Димитър Шумналиев, "Стандарт"