Най-интересното във вестниците на 30 юни, сряда

Журналистите и политиците си приличат по това, че като изпаднат в криза за новини/идеи, вадят някаква етническа карта.

Шефът на полицията казал, че районният мюфтия на Смолян рекъл, че много мюсюлманки не искали да се снимат за паспорт, като покажат част от косата и ушите си, и хоп - цъфнал в медиите. Мюфтии искат жените със забрадки в паспорта, пише "Труд". "Сега" го сложили чело на вестника, като разпитали и зам.-главния мюфтия, който - какво да каже - се заканил да иска промяна на нормативните документи. А "Новинар" така се е възмутил, че пуска и коментар "Не" на рекета със забрадките. 

Слава Богу, поне в пресата не се съзират блестящи коментари като телевизионните - че няколко страни в Европа били забранили забрадките на публични места. Ама че не става дума за забрадките, а за бурките - онова покривало от главата до петите, е дребна подробност. Но и на пишещите журналисти как пък толкова години не ни омръзна да се връзваме я на някой Адем Кенан, я на някои Юзеирови, я на полицейски номера!

"Труд" съвсем са пресолили манджата, като са пуснали и Млади майки поискаха да станат ромки. Иде реч за онези прословути случаи, когато жени са пращали децата си на детски ясли, но са се водели в отпуска по майчинство - т.е. получавали са пари, за да не ходят на работа и да си гледат децата вкъщи. Така са нарушавали закона и сега трябва да върнат парите. Нерде тук ромки, извинете? Наистина има проблем с ромките, техните социални помощи и детски надбавки, но не е този. А и какъвто и да е, не оправдава българките.  

Георги Първанов пък с няколко седмици закъснение се е сетил да порицае идеологическата и расова нетърпимост - Президентът е разтревожен от проявите на неонацизъм, съобщава "Новинар". Интересно, какво следва, като е разтревожен? Ами общи приказки: "Според Първанов българското общество трябва да се стреми към национално помирение. Този процес минава през прочитането и осмислянето на историята, даването на ясна политическа оценка на тези събития, а не през отричането и преиначаването на миналото, обясни той. По думите на държавния глава не трябва да бъде допускано снизходително отношение към възникващата тенденция на преиздаване на нацистка и друга антисемитска литература".

Много любопитно е как се променя човек, като се доближи до властта или падне от нея. Има два кристални примера в днешните вестници.

В интервю за "Труд" Волен Сидеров е мек, хрисим, подкрепя актуализацията на бюджета с всичките милиони, давани за тютюнопроизводителите, и споделя: "Зад тютюнопроизводителите стои армия от гласоподаватели на ДПС, които под строй отиват до урните. Оттам вече чухме нотки на заплаха. Вероятно поради това кабинетът е преценил, че неизплащането на субсидиите може да доведе до напрежение. Така че проявявам разбиране към Борисов, към това да не дава възможност за ненужно нагнетяване. Аз съм последният човек, който иска да се стигне до някакво разделяне - на верска, етническа или друга основа".  

В "24 часа" един от досега представящите се за идеолози на ДПС - проф. Людмил Георгиев, разказва защо напуска движението и ще прави нова партия. ДПС изолира Касим Дал и се самозатвори, казва професорът. Според него досега движението се разтваряло за други етноси. Е, да особено се разтваряше, докато беше на власт през двата мандата с НДСВ и БСП. После Георгиев разправя, че земеделските министри Нихат Кабил и Валери Цветанов сътворили чудеса от храброст, за да вкарат България в ЕС. Има и други смешки, прочетете ги.

Ако пък са ви се приискали големи обещания, ето ги: Догодина ще направим големите реформи, казава депутатът т ГЕРБ Лъчезар Иванов.

"МениджърНюз" ви желае търпеливо четене.

Още заглавия:

В болниците изтичат милиони. Как?, "Труд"

Скокът на газа е пълна мъгла, Константин Стаменов, "24 часа"

Вдигнете паметник на незнайния бандит, Мартин Карбовски, "Стандарт"

ГЕРБ трябва да продължи данъчната революция, Владимир Каролев, "Сега"

Бъдещето на просветата е затворено в писмо в бутилка/Министерството на образованието изчерпва тъй нужната дискусия по новия законопроект, предлагайки просто един имейл адрес, "Сега"

Първановият дворец и Станишевата колиба, Александър Маринов, "Дневник"