Най-интересното във вестниците на 6 август, петък

Най-хубавият и най-тъжен текст днес е Радост, която плаче само насаме в "24 часа" - за нашата приятелка и колежка Радостина Константинова, една от създателките на пресгрупа "168 часа" и в. "168 часа", "Монитор" и "Политика". Светла й памет!

Когато колега си отиде, се замисляме за живота, който в нашата професия е толкова преизпълнен с работа, че извън нея ни остава страшно малко време за приятелите и даже за семейството. А за смисъла на усилията, които хвърляме в журналистиката, сякаш разказва текстът на Ники Големанов в "Труд" “Войната на властите” - ново смекчено издание. В случая става дума за конфликтите между МВР и съдебната власт, които се повтарят с леки вариации от 13 години, но същият разказ може да се напише с още сюжети, които ние, журналистите ден след ден отразяваме, коментираме, прогнозираме. И какво?  

Но стига черни мисли. Вместо журналисти да бяхме станали лобисти. Щяхме да даваме интервюта в "Труд" като прословутия бизнесмен Красимир Георгиев Дадох си GSM-а, пуснаха телефоните в медиите.

Иначе прословутата меверейско-съдебна тема пак е изобилна. В "24 часа" Тихомир Безлов обяснява Защо по знакови мачове все по-често свирят за защитата. В "Стандарт" пък се обясняват Трите съдийки, пуснали Килърите и Всичко коз: Ние сме третата глава на ламята/Не воюваме с държавата, казват Валя Рушанова, Мария Митева и Христина Михова. В "24 часа" се изказва Софийският апелативен съд чрез шефката на Наказателната колегия: Само в тероризъм не сме обвинени.

Вървят коментари и за прословутите имоти на Симеон Сакскобургготски. В "Дневник" Мирела Веселинова разсъждава за "Царското" дело в Страсбург - шансовете на държавата. В "24 часа" адвокатката му Ели Христова казва Има частни апетити към имотите на царя.

Нова тема въвежда "Сега" с текста Вносът на емигранти във властта задълбочава кризата/Животът в странство учи тези хора да скриват емоциите си, да са недоверчиви, да гонят само личните си амбиции за житейско преуспяване, твърдят психолози.

Но пък може би вносът на посланици ще ни извади от перманентната криза? Уорлик, Джеймс Уорлик - "този американец е информиран за всички актуални подробности от българското битие: съдебната система, „ромския“ въпрос, енергийната диверсификация, смилянския боб, Рилския манастир, шистовия газ, Красьо Черния и Иван Вазов. Всъщност като един истински презокеански политик той не само посочва проблемите, но и решенията. Винаги с чаровна усмивка на лицето", пише Ангел Зафиров в "Новинар".

Разбира се, след психологията на вносните политици от български и американски произход иде ред и на народопсихологията, леко осветена (в смисъл, сродена със светци) Йоан Кръстител vs. Тома Неверни. ""Шибан народ, шибани колеги!" - крещи разяреният проф. Божидар Димитров в YouTube. "Егати министъра!" пък му отговарят в коментарите част от засегнатите юзъри. Нищо ново под слънцето - в тази държава обичаме да се псуваме. А и професорът не за пръв път си изпуска нервите. В Европа не е прието министър да псува. Още по-малко - избирателите си. Но в България това даже може да е готино - министърът не е някой извънземен сухар. Напротив, точно от нашите ширини си е. Пък и специално в този случай се прокрадва съмнението - дали пък Божидар Димитров не е прав да ругае? Има ли веществени доказателства, че сме "шибан народ"? Да. Пета, зъб и цели шест фаланги го потвърждават. Не, това не са останките на някоя жертва на Килърите. А мощите на Йоан Кръстител. Въпреки че ги изкопахме преди седмица, май не остана българин, който да не е плюл по тях", коментира "Стандарт".

"МениджърНюз" ви желае благословено четене.