Накъде след гафа ''Пеевски''?

Силуетът на Делян Пеевски е толкова внушителен, че съвсем пластично изразява проблема, който сплотява българите. Дали това единство е достатъчно, за да тръгнем най-сетне напред? Анализ на проф. Ивайло Дичев, публикуван в "Дойче веле"

Аз съм добронамерен човек, но работата около това правителство започна да ме съмнява от момента, в който избраха г-н Миков за председател на парламента. Те си мислеха, че са спечелили изборите! После се случиха разни неща, които породиха още повече съмнения - от преразглеждането на „Белене”, реабилитацията на посланиците от ДС и връщането на пушенето до спускането на областни управители от ДПС в Пловдив и Благоевград - което говори за тежък проблем с реалността и у коалиционния партньор. А върховната наглост с назначаването на бизнесмена, който три думи на кръст не може да каже, но пък владее огромна медийна империя, а и е човек на всесилния банкер Цветан Василев, е просто отвъд всякакъв анализ. Извън мафиотските зависимости тук явно има и отчаяно желание за мъст по отношение на ГЕРБ - сега ни е паднало! Мечта като от стиха на Вазов: "клахме ги, както те ни клаха". Да, ама не им е паднало.

Какво трябва да се случи

Сега въпросът е: ще си отиде ли това правителство - или ще остане? И ако на първо време остане, как би могло да изкара още няколко месеца - нещо, което мнозина предпочитат пред незабавната оставка. Първо, то трябва да извърши редица решителни мерки: да прекъсне топлата връзка с олигархията - Евгений Дайнов например призова правителството веднага да изтегли парите си от банките на Василев и Минев; да разконспирира офшорките в медиите; да разбие монополи, примерно този в разпространението на вестници на самия Пеевски; да предложи на обществено обсъждане радикално променен изборен кодекс: достъп до медии, финансиране, условия за участие и т.н. Впрочем, обществото ще се поуспокои и ако Станишев и Местан напуснат постовете си заради "политическата отговорност", която - както сами казаха, са поели с Пеевски. Някакво примирие с депутатите от ГЕРБ, без омразни фигури като Цветанов, разбира се, също би стабилизирало държавата, макар че моментът за това май беше изпуснат.

Проблем представляват и двойнствените очаквания на гражданите: от една страна те искат съгласие, от друга подозират политиците в уйдурма. Изходът, разбира се, е всичко да се прави публично, всеки да отговаря за позициите си, да напуска веднага, щом му се наложи твърде много да се изметне.

Съмнявам се, че в странния парламентарен пейзаж може да се самозароди разум. Накъде отиваме тогава? Много хора говорят за нова кръгла маса - тоест, прекъсване на досегашната инстутиционална линия на управлението и преосноваване на държавността. Но кой ще седи на тази маса - това не ми е ясно. Неправителственият сектор е пъстър и непредставителен - защо тъкмо тази сред хилядите организации? Ще започнем пак да мерим кой е седял на протестите, кой е викал по-силно...

Разни нишки

Междувременно във Фейсбук се развихриха безчет обсъждания на необходимите промени. Там чета екзотични идеи от типа на: "урните да се отварят пред камера", "патриархът да се избира от народа", "политиците да се пенсионират на 65 години", "всички кандидат-депутати да минават на детектора на лъжата". Наистина тези протести не са като февруарските, доколкото в тях участва интелигенцията, а нелепите призиви за "нови лица" и "до 30-годишни" още не са издигнати. Има и една обединителена анти-комунистическа, но и, за жалост, анти-турска нишка. Знаем също така, че единство се постига там, където има ясен видим враг, а внушителният силует на г-н Пеевски дори пластично изразява проблема, който сплотява хората. В идеалния случай възмутените ще се доверят на някакви почтени експерти, които да изработят ясни искания, ще ги обсъждат в мрежата, ще ги скандират на площада. Но оттук до кръгла маса има много път, защото едно е експертът, друго - политическият лидер. Впрочем, дали не е по-важно да имаме кръгла маса на бизнеса - онзи, който е основно ударен от мафиотизирането на държавата? Нека помислим дали това не е една добра първа стъпка - ясно да се назоват нещата, да се дефинират принципи. "Кръгла маса", напомням, значи равенство, независимо от това кой колко пари има.

Най-вероятно е да идем на избори още тази година. А това ще означава добро представяне на ГЕРБ, не само защото бяха превърнати зорлем в демократична алтернатива, а и защото разполагат с огромна финансова субсидия по предния закон. Но дали парите няма да имат негативан ефект на идващите избори? Дали всяка реклама, всеки билборд няма да озлобява още повече избирателя?

Отсега е ясно, че ако се стигне до нови избори, БСП ще претърпи тежък удар заради абсурда "Пеевски", но и защото тази партия се отказа от всички леви неща, с които се опита да дойде на власт. Някаква друга социалистическа партия ще се зароди сигурно след време - без Станишев, който наред с плоския данък, сега ще влачи след себе си и тенекията ДАНС.

А „Атака”? Привържениците на тази партия едва ли отново ще гласуват за Сидеров, така че неговото място - да го наречем ролята на национал-комунистическа формация - вероятно ще заеме Валери Симеонов, който е засега потенциален съюзник на ГЕРБ. По отношение на десните сили можем да предположим, че сега, когато "омразният" на много хора Костов освободи мястото за следващото поколение, вероятно ще се консолидира някакъв десен блок. А що се отнася до ДПС - тази партия я очаква тежка изолация, освен ако и там не станат някакви дълбоки - пак поколенчески - промени. Дали ще се стигне до тежки удари за ДПС, до забраната му например, което би зарадвало много от крайните ни съграждани? Популисткото изкушение е голямо: забрана не заради предполагаемия етнически характер на тази партия, а поради разкриване на бизнес-зависимости, което ще се посрещне с ръкопляскания и от националисти, и от либерали.

Хората, президентът, Фейсбук

В този сюжет, при истеризирана политическа активност, в парламента биха могли да влязат няколко по-малки партии, на които ще им трябва много време, докато се накарат и споразумеят. А междувременно - зима, ток, лекарства, протести...

През цялата тази фаза на олюляване централна роля играе президентът, който с поведението си в сегашната криза събуди искрено възхищение. Плевнелиев неформално започва да се превръща във фокус на гражданското общество, централизира и изразява исканията и идеите, дава думата на представителите му. Тази функция би могла да се институционализира, като се дадат на президента повече реални правомощия - да спира, блокира, отзовава, разпуска от името на гражданите. Е, скоро няма да направим Велико народно събрание, но междувременно и неформалното може да свърши работа.

Засега безспорен победител в цялата тази ситуация е май Фейсбук. За първи път мрежата действа истински мобилизиращо - наместо да разпръсква и фрагментира силите, тя ги насочва и усилва. Вярно, че е лесно, когато каузата е негативна - и без това подозираме, че мрежата е генератор на тъмна, агресивна енергия. Но кой знае, може пък да ни е трябвало време, докато се научим да си служим с нея - да минем отвъд техническия захлас и да я превърнем в истински инструмент на гражданското действие, какъвто е бил мегафонът в предни времена.