Начо Стригулев от „Мениджър“ и Владимир Тодоров от „Обекти“ с две от големите награди на Mtel Media Masters

Редакторът в раздела за наука и технологии на списание „Мениджър“ Начо Стригулев и главният редактор на научно-популярния сайт „Обекти“ Владимир Тодоров грабнаха две от трите големи награди на тазгодишния конкурс за журналистически материали в българските медии Mtel Media Masters.

Талантливите ни колеги бяха оценени от авторитетно жури. Те спечелиха призовете при много сериозна конкуренция с участието на едни от най-добрите автори на текстове и блогъри в страната. Наградите им бяха връчени на официална церемония в столичния Модерен театър. Специален гост на събитието бе британският невробиолог баронеса Сюзън Грийнфилд. 

Начо Стригулев бе отличен в най-оспорваната според журито категория „Печатни медии“ за текста му "Стар Трек" на живо. Свръхсветлинните космически кораби - фантастиката се превръща в реалност“, публикуван в юлския брой на „Мениджър“ от 2014 г. Той печели голямата награда на Mtel Media Masters в категорията за печат за втори път, след като я получи през 2012 г. През 2011 г. също бе отличен с призово място в конкурса. „Mtel заслужава адмирации за този конкурс, защото с него обръща внимание на журналистиката, свързана с наука и технологии. Това е важно за мен и колегите, които пишем в тази област. Така получаваме шанс да видим какво струваме. Важно е и за читателите, защото според мен това е най-вдъхновяващият вид журналистика", каза Начо.

Във всяка от категориите на Mtel Media Masters бяха раздадени освен голяма награда и два приза за материали, свързани с научния напредък. С призове в категорията за печатни медии през 2014 г. бяха отличени и Асен Георгиев за негов текст, публикуван във вестник „Капитал", както и Женя Милчева от списание „Осем". 

Главният редактор на „Обекти“ (Obekti.bg) Владимир Тодоров пък получи голямата награда в категорията „Информационни агенции и нови медии“. Сайтът „Обекти“ е част от групата на МИТ Прес ООД, която издава и списание „Мениджър“. Влади бе отличен за текста му „Надежда за живот“, публикуван в „Обекти“ на 8 септември 2014 г. Текстът е посветен на нашата скъпа приятелка и колежка Дарина Младенова, която бе главен редактор на списание „Обекти". Той разказва за най-новите развития в областта на технологиите, които ще доведат до еволюция на лечението на рак и в крайна сметка, някой ден може би ще победят коварната болест и ще ни избавят от нея.

Тази година Дари загуби битката с рака. На 30 октомври 2014 г. тя щеше да има рожден ден и да навърши 55 години. „Аз съм журналистът, който съм, благодарения на нея. Тази награда е и за Дари“, каза Владимир Тодоров от сцената на Mtel Media Masters. Той получи наградата на рождения й ден. 

Подгласници в категорията „Информационни агенции и нови медии“ с призове за качествени материали, публикувани онлайн, бяха Ралица Ковачева с текст в сайта Reduta.bg и Видка Атанасова от „Дневник". Специална награда бе присъдена и на Ивайло Георгиев от Takaitaka.com. 

Третата категория в конкурса бе „Електронни медии“. Голямата награда в нея бе присъдена на Цветелина Атанасова, журналист на Българската национална телевизия (БНТ). Призове получиха и Мария Чернева от БНТ и Живко Константинов от Нова телевизия. 

Конкурсът Mtel Media Masters се организира от Mtel за четвърта година. Целта му е да даде гласност и признание на труда на технологичните журналисти и тези от тях, които отразяват теми, свързани с научните изследвания. Фокусът тази година бе върху материалите, посветени на научни разработки.

За участие бяха подадени над 100 журналистически материала от електронните, печатни и онлайн медии. Имената на победителите определи жури в състав Весислава Антонова - журналист и член на Управителния съвет на Центъра за развитие на медиите; посланикът на новите технологии на България към Европейската комисия Гергана Паси; ръководителят на българския екип към Европейския център за ядрени изследвания CERN доц. д-р Леандър Литов; директорът на Британския съвет за България Любов Костова; разследващият журналист Миролюба Бенатова; блогърът Никола Балов и изпълнителният директор на Фондация „Медийна демокрация" доц. д-р Орлин Спасов.

Ето и текста, за който получи голямата награда за печат Начо Стригулев. В отделен материал в сайта ни ви представяме и "Надежда за живот" на Владимир Тодоров.

"Стар Трек" на живо

Свръхсветлинните космически кораби - фантастиката се превръща в реалност

От Начо Стригулев

Винаги сме допускали интуитивно, че бъдещето на човечеството е сред звездите и че нашите наследници ще пътуват към далечни светове с такава лекота, с каквато днес пътуваме от един до друг град. Същественият проблем пред това очакване е, че звездите са много, много далеч от нас. Най-бързият космически кораб, който сме създавали до момента, е апаратът "Вояджър-1", който се движи със скорост от над 17 км/сек. Това обаче е костенурски темп за огромните разстояния до звездите. Ако бе насочен към най-близката звезда Алфа Кентавър (на разстояние 4,3 светлинни години), "Вояджър-1" щеше да пристигне там след около 17 хил. години. Това очевидно е неприемливо. За да имат какъвто и да е смисъл, междузвездните полети трябва да се осъществяват за периоди, съизмерими с продължителността на човешкия живот.

Според Алберт Айнщайн и според съвременната физика е невъзможно създаването на кораб, който да се движи по-бързо от светлината. Скоростта, с която се движат фотоните, е фундаменталното ограничение на скоростта, което е в сила за цялата Вселена и не може да бъде преминавано. Обезкуражаващият извод е, че независимо от развитието на технологиите дори най-бързите междузвездни пътувания ще траят с години. Това изглежда като края на мечтите за "Стар Трек" и за пътуването между звездите за дни и дори часове.

Тези физически ограничения винаги са били сериозен проблем за авторите на научна фантастика. Невъзможно е да се изгради интересна и динамична история, ако при всяко пътуване главните герои трябва да остават в хибернация в продължение на години. Цялата история на Star Wars щеше да е, меко казано, проблематична, ако Хан Соло трябваше да пътува, да речем, три години, за да заведе Люк Скайуокър и Оби Уан Кеноби от Татуин до Олдеран. При това положение са практически невъзможни галактическите империи, федерации и почти всеки друг вид междузвездни цивилизации, които познаваме от фантастичните романи и филми.

За да преодолеят това убийствено за повествованието ограничение, авторите фантасти са изобретили голям брой убедително звучащи и много ефектни начини за светкавични пътешествия из галактиката без някакви си физически пречки. В повечето случаи става дума за т.нар. FTL (faster-than-light - по-бърз от светлината, свръхсветлинен) космически кораб, чиято основна характеристика е, че минава отвъд "светлинната бариера" на скоростта.

Двата най-популярни метода за FTL пътуване във фантастиката са т.нар. hyperdrive (хипердвигател) и warp drive - две близки и припокриващи се, но все пак концептуално различни средства за междузвезден транспорт. Съществуват и голям брой вариации по темата, включващи например "скокови кораби" и преминавания през "подпространството".

Хипердвигателят е фантастична технология, която прехвърля космическия кораб в едно въображаемо алтернативно пространство, което служи като пряк път и драстично съкращава времето на пътуване между две точки в Космоса. По правило координатите на крайната точка се въвеждат предварително, като прецизността е много важна. Грешните координати може да изведат кораба от хиперпространството в опасна близост или дори във вътрешността на някой небесен обект - злополука, която ще доведе пътешествието до трагичен завършек. При достигане на зададените координати хипердвигателят извежда кораба от хиперпространството. Така героите могат да преминат разстояние от хиляди светлинни години за минути, часове или най-много дни. Във варианта със "скоковите кораби" транспортирането от една до друга точка през хиперпространството става мигновено - оттук и терминът "скок" (jump).

Хипердвигателят е често срещан в литературата и киното. Полетите през хиперпространството са основен метод за FTL транспорт в култовата фантастична поредица "Вавилон 5", а "скоковите кораби" са основният метод за придвижване в Battlestar Galactica и в поредицата романи "Фондацията" на Айзък Азимов. При това обаче хипердвигателят е най-познат от вселената на Star Wars. Първият път, в който Хан Соло вкарва "Хилядолетният сокол" в хиперпространството с едно дърпане на ръчката, е един от култовите моменти в историята на киното, включително заради визуалния ефект с "разтичащите се" звезди.

Дали обаче хиперпространството е чиста фантазия и литературен похват без никаква основа в реалността? Нека видим какво казва науката по въпроса. Добрата новина е, че поне на теория съществува допустима от физиката аналогия на хиперпространствените полети, която се доближава до познатото от филмите. Става дума за т.нар. червееви дупки (wormholes) - проходи, свързващи две произволно отдалечени точки от пространство-времето.

Червеевите дупки са често срещани във фантастиката под формата на различни портали или проходи към други места и времена, подобни на тези от поредицата "Старгейт". Причината за тяхната популярност е, че са универсално и лесно за разбиране решение. Всичко, което трябва да направи пътешественикът (или космическият кораб), за да се озове в желаната точка, е да премине през портала и да се заеме с целта на пътуването си, независимо дали става дума за изследване на отдалечена планета, или дипломатически преговори с развита извънземна раса. И накрая да се върне, като просто премине обратно през портала. От научна гледна точка червеевите дупки са хитър начин за заобикаляне на светлинната бариера - корабът не се движи със скорост над светлинната, а влиза в една точка от пространството и излиза в друга.

Най-хубавото качество на червеевите дупки обаче е, че не са фантазия. Тяхното съществуване е следствие от общата теория на относителността и носи печата на самия Айнщайн (научното име на червеевите дупки е мостове на Айнщайн-Розен). Според някои учени, като Стивън Хокинг, тези естествени портали в пространство-времето съществуват в микроскопичен вид, на "най-долния етаж" на материята, като част от т.нар. квантова пяна. На теория една червеева дупка може да бъде уловена, уголемена до размер, подходящ за транспортиране (т.е. поне с човешки размери), и да бъде поддържана в стабилно състояние. За да стане това, без да бъдат нарушавани физичните закони, е необходимо порталът да бъде "напомпан" с голямо количество от т.нар. негативна енергия. Според авторитетния астрофизик Кип Торн за целта може да бъде използван "ефектът на Казимир". Този добре проучен феномен създава участък с локално негативна енергия между две приближени на атомно разстояние паралелни проводими плочи.

Факт е, че към момента не можем да конструираме хипердвигател или да отворим (или уловим) червеева дупка. Добрата новина обаче е, че учените знаят точно какво ни е необходимо за целта и работят, за да разрешат проблемите. При това знаем как би изглеждало в реалността едно пътуване през wormhole. Можем да го видим в пътуването на главната героиня Ели (в ролята Джоди Фостър) до звездата Вега във филма "Контакт". Основната причина за това е, че най-големият специалист по червеевите дупки Кип Торн е консултант както на филма, така и на неговата литературна основа - романа "Контакт" на Карл Сейгън.

Най-известната от всички FTL технологии е познатият от "Стар Трек" warp drive (уорп двигател). Тази технология работи, като изкривява пространството (оттук и името на двигателя warp - "изкривяване"), като го компресира пред кораба и го разширява зад него. Уорп двигателят буквално сгъва и съкращава пространството пред кораба, който се носи из Космоса в "мехур" от изкривено пространство. Това е друг хитър начин за заобикаляне на светлинната бариера, защото самият кораб не се движи със свръхсветлинна скорост. Вместо него се движи самият мехур - гънка в пространство-времето, за което според Айнщайн скоростни ограничения няма.

Уорп двигателите са възможни според съвременната физика, не нарушават никакви природни закони и са изключително добре проучени в научната литература. Началото бе поставено от известния физик Мигел Алкубиере, който през 1994 г. публикува пълна теоретична обосновка и изчисления за FTL пътуване чрез изкривяване на пространството. Неговият труд и т.нар. Alcubierre drive (двигател на Алкубиере) са смятани за основополагащи в тази област на физиката. Именно Алкубиере за първи път изчислява формата на изкривеното пространство ("мехур") и необходимата за създаването му енергия. През изминалите години много други изследователи допринесоха за теорията на уорп двигателите, изчислявайки различни параметри и изследвайки различни феномени, свързани с изкривяването на пространството. От 2012 г. насам най-цитираният учен в тази област е изследователят от NASA д-р Харолд Уайт. Негова е заслугата за някои важни модификации в концепцията на Алкубиере, които сериозно улесняват и опростяват задачата за създаването на уорп двигател. Уайт например доказа, че ако изкривеното пространство около кораба е във формата на геврек (или донът), това ще намали сериозно енергийните изисквания. Допълнително сериозно редуциране на изискваната енергия може да се постигне чрез осцилация в интензитета на изкривяващото поле.

В крайна сметка Уайт успя да намали необходимото количество негативна енергия (или нейния еквивалент) от масата на планетата Юпитер до около 500 кг. Това е сериозен пробив, защото първата мярка е категорично извън възможностите на човечеството, а втората е просто огромен инженерен проблем. Според изчисленията на д-р Уайт въпросното количество екзотична енергия ще бъде достатъчно за създаването на уорп мехур с диаметър 10 метра и придвижването му с ефективна скорост 10 c (т.е. десет пъти скоростта на светлината).

Нещо повече, през последните две години Харолд Уайт се зае да докаже по експериментален път съществуването на уорп (изкривяващ) ефект. По-конкретно изследователят и неговият екип се опитват да създадат микроскопичен уорп мехур чрез малък кондензаторен пръстен (с диаметър 0,5 см), зареден с електричество с напрежение от 20 киловолта. Изключително чувствителен лазерен интерферометър трябва да регистрира изкривяващия ефект, ако такъв се появи. Резултатите от експериментите до момента са интригуващи. Включването на напрежението води до микроскопично, но забележимо отклонение в траекторията на фотоните от лазера. В момента Уайт и неговият екип увеличават чувствителността на апаратурата, за да докажат (или отхвърлят) съществуването на изкривяващия ефект.

Неотдавна NASA публикува илюстрация, която показва как би изглеждал в реалния свят един FTL кораб, изграден според работата на Алкубиере и Уайт. Корабът IXS-Enterprise, чиито макети някой ден може да бъдат в музеите на космическите изследвания, предизвика истинска медийна експлозия. Вероятно за първи път в историята мнозина заговориха за уорп двигателите като за технология, която някой ден ще бъде реалност. Не знаем кога ще стане това. Ако съдим по историята на човечеството обаче, всяка въображаема технология, която не е изрично забранена от природните закони, някой ден неминуемо става реалност. Както казва д-р Харолд Уайт: "Вероятно изживяване като в "Стар Трек" в рамките на нашия живот не е чак толкова невъзможно".