Нищонеправещите в България

България е шеста в ЕС по брой на младежите, които нито учат, нито работят. А тези, които инвестират много време и средства, за да завършат висше образование, все по-често установяват, че от много учене полза май няма, коментира "Дойче веле".

Последните данни на "Евростат" са еднозначни: и през третото тримесечие на тази година младежката безработица в България е продължила да расте. Всъщност безработицата сред младите не е български феномен. В световен мащаб всеки осми на възраст между 15 и 24 години си търси работа, сочи доклад на ЮНЕСКО, публикуван тази седмица. Около 25 процента от младите хора изкарват не повече от 1,25 долара на ден, което неизменно ги обрича на доживотна бедност.

В европейски план начело на тази печална класация са Гърция и Испания - всеки втори грък и всеки втори испанец на възраст до 25 години е без работа. Най-малко са безработните младежи в Австрия, Германия и Холандия - под 10%. Дванайсет от страните в ЕС отчитат младежка безработица над 25%. По данни на Евростат, към края на септември близо 5,5 милиона младежи до 25 години са били без работа, като над 3 милиона от тях са жители на страните от еврозоната.

Къде е България?

През 2011 година младежката безработица в България е възлизала на 26.6%, което определено е над средното за Европа. През 2012 година положението се е влошило още повече - Евростат отчита, че към средата на годината младежката безработица е достигнала 29,6%. Тези цифри нареждат България на шесто място в Европа.

Международната организация на труда не вещае нищо добро за младите българи - през следващите години те ще изпитват огромни затруднения при намирането на първа работа. А тези, които все пак успеят, ще са застрашени от опасността да „отпаднат” от трудовия пазар - заради оптимизациите, които въвежда бизнесът.

"Файдата" от ученето

Все по-често младите българи ще попадат в капана на временната заетост и сезонната работа. Тоест - ще им се налага да извършват труд, който не изисква висока квалификация или образование. Което пък е поредната илюстрация на крилатата фраза, че „от много учене файда няма“.

През 2011 година 82% от близо 180-те хиляди работещи младежи на възраст до 24 години са със средно образование, а едва 8% от тях имат диплома за завършено висше образование, сочи статистиката на българското социално министерство. И все пак: две трети от младите хора, които през 2011 година са били безработни и не са си търсели работа, посочват като причина за това продължаването на образованието си.

Дори и най-яростните привърженици на философията „залудо работи, залудо не стой“ отдавна вече са наясно, че образованието в България се задъхва пред летвата, която издига бизнесът. Ето един пример: средната работна заплата в родния софтуерен бранш е една от най-високите в страната - 2 388 лева. Същевременно обаче във всяка софтуерна компания има средно по 8 незаети работни места, което може да означава само едно - кандидатите за работа просто не са достатъчно добре подготвени. Неслучайно софтуерната индустрия настоява за подобряване на IT-образованието.

Стажуване до дупка

Слабата подготовка в училище и в университета не е единствената спънка пред търсещите работа млади хора. Препъва ги и т. нар. „липса на опит“. Тази дупка може да се запълни чрез стажуване, предлага държавата. Преди броени дни Зорница Русинова, зам. министър по социалните въпроси, съобщи, че тази есен започват първите ученически и студентски практики - над 16 000 младежи ще трупат опит във фирми или в администрацията. Около 2 100 младежи пък ще се включат в схемата „Първа работа“, която ще действа две години. Въпросът е дали започването на стаж няма да се окаже по-трудно от започването на работа - поради големия брой кандидати. Поне такъв беше опитът досега.

Вместо заключение

Когато човек е изправен пред силна конкуренция и нов избор, правилните решения са две: или да подобри това, което върши, или да опита нещо ново. Добрата новина е, че от тази есен държавата стартира сериозен опит да даде шанс на онези млади българи, които бягат след мечтите си. Дано този път успее.