НЦИОМ: 4 партии в парламента, ако изборите бяха днес

Ако изборите бяха днес то със сигурност в парламента щяха да влязат четири партии. Бариерата от 4% биха преминали ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака“. Това показват резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Изследването е проведено в периода 21-29 март 2013 г., сред 1000 пълнолетни български граждани, по метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете.

Ако изборите бяха днес, 24,4% биха подкрепили ГЕРБ, 17,5% - БСП, 6,5% - ДПС и 5% „Атака“.

От НЦИОМ отчитат, че в сравнение с края на месец януари 2013, ГЕРБ запазва без промяна електоралното си влияние. БСП губи част от подкрепата, която беше спечелила около референдума. ДПС също запазва електората си. През последните месеци най-голям скок има партията на Волен Сидеров, която удвоява влиянието си в резултат на протестите.

Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева има дял от 3,5% от всички имащи право на глас. Тази формация е загубила 2,4% от началото на годината. 

ДСБ и Съюз "Единство" (изследването приключи преди крайния срок за регистрация на предизборни коалиции), както и НФСБ, получават по 2% електорална подкрепа. Шансовете им зависят до голяма степен от развоя на предизборната кампания.

15% от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител. Конформистки вот по-често заявяват високообразованите респонденти и жителите на столицата. 

Протестите, както се вижда от данните, не са разколебали симпатизантите на традиционните партии. Въпреки регистрираното недоволство от политическото статукво и масово заявените симпатии към исканията на протестиращите, натрупаната обществена енергия не намери приемлива за мнозинството форма на политическо представителство. Доколкото исканията на протестиращите са основно икономически, всяко следващо правителство, което не се съобразява с тях, може да очаква нови протести. Тогава натрупаното обществено недоволство може и да се сдобие със собствено политическо представителство, коментират социолозите от НЦИОМ.