НЦИОМ: Най-масовата реакция при земетресение е хората да напуснат сградата

Най-масовата реакция при земетресение е хората да напуснат сградата, това сочат резултатите от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Изследването е проведено между 23 и 30 май 2012 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни жители на страната в 86 населени места.

Ден след земетресението от 22 май, в национално изследване НЦИОМ зададе въпроса „В случай на земетресение как ще постъпите, за да сте в безопасност?”.

Тъй като темата беше централна за медиите, само 9% от участвалите в изследването посочиха, че не знаят какво да правят в подобна ситуация. Сред неинформираните преобладаваха бедни и нискообразовани хора, роми, но и жители на столицата.

Най-масовата реакция (на 58% от населението) е да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея, съобщи „Фокус“. Това твърдят, че ще направят по-често от останалите мъжете, нискообразованите хора и живеещите в малките градове и селата.

40% избират безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът. Подобен отговор дават най-често жените, най-възрастните, високообразованите хора и жителите на градовете-областни центрове.

Независимо от това дали ще останат вкъщи или ще излязат на улицата, 7% от интервюираните твърдят, че ще предприемат допълнителни действия: ще помогнат на близките си, ще вземат неща от първа необходимост, ще изключат електрозахранването и др.

Основните източници на информация за развитие на ситуацията в случай на земетресение са: телевизиите (46%), радиостанциите (26%) и интернет (14%).

От телевизиите предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите респонденти.

Радиото е основен източник на информация предимно за хората на възраст между 50 и 59 години, както и за жителите на големите градове.

Интернет е предпочитан от хората на възраст под 50 години, от високообразованите и от заможните респонденти.

За 7% от интервюираните основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати.

Най-слаба информираност сред населението НЦИОМ регистрира, когато става дума за институциите, от които хората следва да търсят помощ при земетресение.

26% признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 7% твърдят, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции.
Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение.

Институциите на местната власт са първите, за които хората се сещат. Това твърдят 22%. На местната власт разчитат най-възрастните респонденти, нискообразованите, представителите на етническите малцинства, бедните хора и жителите на малките градове и селата.

На единния европейски телефон 112 за спешни и аварийни обаждания биха позвънили 19%, а 17% биха потърсили Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР. Други 11% твърдят, че биха търсили помощ от МВР, без да уточняват име на дирекция или служба във ведомството.

Високообразованите, хората на възраст между 40 и 49 години и заможните жители на страната биха търсили помощ от телефон 112 и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”.

Високата степен на информираност за необходимите действия в случай на земетресение не кореспондира достатъчно с практиката. Има хора, които са склонни да се предоверяват на неофициални и непроверени източници на информация, което крие риск от разпространяване на слухове, преминаване към неадекватни действия и създаване на паника сред населението, заключават от НЦИОМ.