Няма нужда държавата да създава заетост

„Помощите не връщат безработните на пазара на труда. За тях просто става по-лесно да не правят нищо.”

Лудвиг фон Мизес**

Представете си човек със средно образование[1], който е без работа[2] и търси възможности да се върне на пазара на труда. Първият вариант е да търси възможности да бъде нает, т.е. преглежда обявите, често посещава бюрото по труда, разпитва познати. В настоящата ситуация това отнема много усилия и време, тъй като бизнесът има ограничени поръчки, и освен в София и Варна, в останалата част на страната всичко е по-трудно. Вторият вариант е да се включи в разни програми за преквалификация и обучение, които се организират от държавата, но затова се изисква време, през което безработният няма доход, докато посещава курсовете. Но дори и след завършване на курса отново няма гаранция, че ще си намери работа, въпреки че шансовете му може и да нараснат. Според различни оценки дори и най-успешните програми на държавата увеличават само с 40%  шансовете на завършилите ги да си намерят работа*.  Оценка[3] на най-значимата програма на администрацията „От социални помощи към осигуряване на заетост” пък показва, че едва 8% от участниците в програмата са се реализирали на първичния трудов пазар. Причините се крият в процеса на избор на темите за обучения, времето на провеждане и знанията на самите лектори. Фактите са категорични: в анализ от 2009-а на Икономическия и социален съвет на националната програма „Компютърно обучение за младежи” се посочва, че „съдържанието на курсовете е за хора без никаква грамотност и курсът е недостатъчен за нуждите на участниците...цената на курса е по-висока, отколкото на такъв, организиран от частния сектор ...сертификатите, които се издават при завършване не се признават от частния сектор”. Има и трети вариант – безработният да се опита да се възползва от “социалната държава”. Има редица опции един безработен да използва системата да получи някакъв доход, което не означава намиране на работа, а достъп до определени плащания. Става въпрос за ранно пенсиониране, получаване на ТЕЛК решение и съпровождащите го инвалидна пенсия и редица други добавки и т.н. Четвъртият вариант е безработният да се опита да започне собствен бизнес. Какъвто и сектор да е избрал, първото нещо от което ще има нужда е да намери капитал, с който да започне. Начините са:

- познати – все по-малък шанс, защото всеки е по-предпазлив от всякога, поради несигурността за бъдещето;
- спестявания – не всеки има такива – почти 80% от депозитите на домакинствата в България са до 1 000 лв.;
- банки и др. подобни институции – при добра идея кандидат предприемачът има нелош шанс да получи финансиране, но трябва да бъде много убедителен и готов да плаща лихви. Част от кандидатстващите за кредит ще бъдат отхвърлени поради недостатъчно добър бизнес план, а друга част ще успеят да получат финансиране, ако докажат, че могат да генерират печалба и ще се впуснат в дебрите на предприемачеството;
- данъкоплатците – в момента има няколко възможности за получаване на средства по различни програми, финансирани от българския и европейския бюджет с по-ниска от пазарна лихва или въобще без такава.

Сега да видим кои от изброените варианти са релевантни и биха били избрани от безработния, и как държавата „може да помогне”.

Да си активно търсещ работа означава да си съгласен да работиш каквото намериш, но и да има фирми, които да наемат хора. Това всъщност е основният начин за създаване на заетост в една икономика, независимо дали сме в криза или не. Фирмите са тези, които създават заетост, а не държавата и администрацията. Когато правителството се опитва да наеме определени хора, то трябва да вземе ресурси от частния сектор, а това превръща създаването на работни места в поредната програма за преразпределение на богатство. Дали държавата плаща високи помощи или плаща заплати за непродуктивна дейност, резултатът е един и същ - да се възнаграждава непродуктивна дейност  за сметка на продуктивните сектори от икономиката. Държавните програми за заетост само увеличават данъчното тегло върху данъкоплатеца и последващите държавни харчове само забавят пълното възстановяване след икономическа криза. Нещо повече, в свое изследване нобеловият лауреат  Милтън Фридман доказва, че държавните програми за заетост не само прехвърлят работни места от частния в държавния сектор, но водят и до нетно намаление в общия им брой.

Относно преквалификацията на безработните и ефектът върху безработицата също има редица изследвания, които показват, че държавните програми за допълнително обучение подготвят за работни места, които не съществуват, и така на практика средства от данъкоплатците се използват, за да се поддържа дадена група хора като безработни. Най-ефективните обучителни програми се провеждат от фирми, които тренират служители с потенциал за определено работно място, което те по-късно заемат. Възможността за създаване на истински работни места може да се появи само, когато държавата създаде подходящ климат за развитие на частния сектор и не се опитва да се състезава с него за наемането на работници. „Социалната държава”, която раздава помощи най-често означава голяма администрация и харчене на пари на данъкоплатците дори с отрицателен ефект. Трябва да е ясно, че за да може социалният министър да раздава пари, той първо трябва да ги събере от някой друг и това са работещите и потребителите. Има и друг ефект от социалната държава и той е насърчаване на хората да полагат усилия за получаване на повече помощи и въздържане от всякакви действия да се справят сами. Вариантът човек да започне свой бизнес е присърце на много хора, особено на по-младите. Тук обаче се намесва държавата, която поставя редица изпитания дори и за най ентусиазирания кандидат-предприемач. Става въпрос за лицензии, данъчна администрация, различни регистрации, взаимоотношения с общината и т.н. Често всичко е толкова объркано и скъпо, че хората се отказват или просто не им стигат възможностите да преодолеят системата. Ако трябва да обобщим, можем да кажем, че:

• единственият начин да има нови работни места е растеж на икономиката, когато създаването на работни места е логично следствие от инвестициите;
• активните мерки на държавата на пазара на труда пречат, разхищават и без това ограничения ресурс;
• държавните програми насочват усилията на много хора в погрешната посока, което има общ негативен ефект за икономиката.

Единственият начин държавата да „подпомогне” създаването на работни места е чрез намаляване на ролята си в икономиката като:

- намалява данъците и квазиданъците (такси);

- намалява разходите от различни регулации. Те са особено тежки за малките и средни предприятия, които пък създават най-много работни места;

- намалява държавните разходи и така не е необходимо изземване от работещите фирми;

- намалява инфлацията, като не печат пари за финансиране на нови държавни програми;

- намалява законовите ограничения върху пазара на труда, които също като данъците, държавните разходи и инфлацията забавят растежа на икономиката и ограничават възможността за намиране на работа.

Посочените мерки са ясни, логични и едва ли повечето читатели биха ги отхвърлили като неразумни. Проблемът за администрацията е, че ако те се приложат, чиновниците трябва да намалеят и да си търсят работа като всички останали. А това, можем да предположим, ще е доста трудно начинание за хора, които често не са конкурентни на пазара на труда откъм знания, компетенции и трудови навици. Когато правителството се опитва да наеме определени хора, то трябва да вземе ресурси от частния сектор, а това превръща създаването на работни места в поредната програма за преразпределение на богатство.

Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ, статията е публикувана в списание „Мениджър”

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Данните, цитирани в статията са от изследване на Института за пазарна икономика „Оценка на въздействието от изпълнението на активните мерки на пазара на труда” с автор Зорница Славова.

**Американски икономист, философ и писател, оказал силно влияние върху съвременното либерално и либертарианско общество.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] 43% от хората над 7 годишна възраст са със средно образование според последното преброяване. За информация, тези с висше са 20%, с основно - 23%, с начално - 8%, незавършено начално - 5%, а 1% никога не са посещавали училище.

[2] Според Агенцията по заетостта 91 434 души или почти 30% от всички регистрирани за юли 2011 безработни са със средно образование.

[3] Оценката е по поръчка на ПРООН, 2005 г.