От форума "Лицето на твоя град": Цялостната визия за развитие на България вече е факт

Какво трябва да направим градовете ни да станат интелигентни и устойчиви без тези думи да звучат сложно и просто като една заучена реплика? Как да ги направим по-приятно място за живеене, така че да няма повече санирани на парче панелки, които изглеждат като кръпки, да нямаме дупки по улиците, да имаме прекрасни паркове и градини, детски площадки, да имаме прекрасни паметници на културата, така че всеки да иска да застане до тях и да се снима? Като министър на регионалното развитие нося и ще нося отговорността да изградим и планираме рамката, политиката и дългосрочната визия за това как да променим облика на нашите градове. С тези думи, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова започна презентацията си по време на състоялата се миналата седмица обществена дискусия "Лицето на твоя град." Тя бе организирана от сп. "Мениджър" и събра в зала "Триадица" на столичния Гранд Хотел София представители на властта, бизнеса и архитектурното съсловие в полезен разговор за бъдещето на българските градове. А то ще става все по-актуална тема на дискусии, защото в него живеят 75% от българите, стана ясно още от думите на министър Павлова. Вижте и останалата част от нейната презентация

Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството

Именно градското развитие и промяна на облика на градовете беше фокусът на първият период 2007 – 2013 г. от Оперативната програма за регионално развитие. През него с европейски средства реализирахме 304 проекта в големи и малки общини, които включват основно обновяване на детски градини, училища, социални домове, болници, културни и исторически обекти, паркове, градини, пътища, включително и второкласни. Милион и половина души вече се възползват от тези реновирани обекти. Други600 проекта са в ход на изпълнение. Има още много какво да се желае и това е само началото на промяната, която ще продължи и през следващия програмен период.

Статистика на Европейския съюз показва, че над 70% от населението живее в градовете. Такава е и статистиката за България – над 75% от населението живее именно в градовете и не случайно фокусът на инвестициите в програмата за регионалното развитие е насочен към градското развитие. През този първи програмен период научихме и много уроци, които ще ни помогнат да планираме и управляваме бъдещите проекти за градско развитие по един много по-добър начин.

Как започнахме този първи програмен период и с тези 3 млрд. лв., които получихме за регионално развитие? Започнахме с тотална липса на готови проекти, с тотална липса на визия какво искаме да се случи в градовете – всичко, което започвахме, беше, грубо казано „на парче”. Това беше първият ни голям урок, на който ще се опрем при старта на следващия програмен период от началото на следващата година – да сме подготвени с много ясна визия как искаме да изглежда града, кои са полезните за промяната му проекти. За този следващ период общините включително получиха и финансиране за предварително изготвяне на технически проекти и дори разрешителни за строеж, за да почнем реално да усвояваме средства с готови проекти.

За следващия програмен период концептуално ще променим и процедурите за конкурентен подход, тъй като досега те поставяха общините в неравностойно положение – например, 1 млн. лв. инвестирани в образователната инфраструктура в Аврен могат да покрият нуждите на общината, докато същата сума в София стига едва за половин детска градина. Състезание между неравностойни партьори не е редно да има и именно затова критериите и подходът по този показател сега се предифинират. Принципът вече ще е следният: всеки един град прави свой план, избира своите приоритетни проекти, те са предварително определени и одобрени, имат свой индикатитивен бюджет. Тогава инвестираме в тяхната подготовка и започва тяхната реализация, за да има реално добавена стойност и очевиден резултат. Цялата комуникация по подаването, разглеждането и одобряването на проектите ще става само по електронен път, което много важна стъпка за облекчаването и ускоряването на всички процедури.

Много сериозен научен урок от първия програмен период е да има синхрон между отделните проекти, а не както досега през едната година да се възстановяват паркове, улици и градини заради усвоени средства по програмата за регионално развитие, а на следващата година направеното да се разкопае, защото е настъпил моментът да се усвоят средства по линия на програмата за околна среда за нов водопровод например. Един от основните моменти в планирането на облика на градовете ще е това да става чрез т.нар. интегрирани проекти, така че едновременно с работата по градската среда да се прави и цялата инфраструктура – подземна и наземна.

Много е важно в цялото това планиране активно да се включи и бизнесъс със своето виждане как да изглежда града и как вижда своя принос в желанието и усилията за промяна. Затова още в този програмен период по линия на инициативата „Джесика” бизнесът трябва да се възползва от възможността да заяви с какви проекти иска да участва, така че освен да генерира приходи, да получи европейско финансиране при добри условия за проект, с който да помогне за промяната на облика на града.

Цялостната визия за развитието на България най-сетне е факт. Готова е Националната концепция за пространствено развитие – документ, който чакахме 10 години и който задава мащабите на идеята как цялата територия на страната да бъде развита по един балансиран начин, за да предотвратим ефекта на обезлюдяването на отделни места и концентрирането на все по-голяма част от населението на България в София. Вече имаме и избрания модел, чрез който искаме да променим облика на градовете, защото именно градовете ще бъдат нашите конкретни и основни бенефициенти по следващия програмен период. Ще се борим да договорим в преговорите с Европейската комисия да получим увеличено финансиране за градско развитие с 1,6 млрд. повече европейски средства, така че да станат 4,7 млрд.

Общо 67 от най-големите български градове от общо 264 български общини ще бъдат конкретните бенефициенти със своите предефинирани и интегрирани проекти, които да могат да получат финансирането по следващата оперативна програма.

За какво и как ще инвестираме тези 4,7 млрд. за които ще се борим? Най-важният приоритет, с 62% от сумата максимум, която сме си поставили като цел е за устойчиво и интегрирано градско развитие, което включва енергийна ефективност в публични и жилищни сгради, градска среда, паркове, градски транспорт, социална, културна и образователна структура, зони с потенциал за икономическо развитие. Следващите приоритетни оси са държавна образователна инфраструктура и държавна здравна и регионална социална инфраструктура, както и развитието на туризма в българските региони. Планираме и в този период да финансираме туристическа инфраструктура и туристически обекти, защото за нас туризмът е един от големите потенциали за икономическото развитие на държавата.

За да може да реализира тези инвестиции, всяка една община определи и разработи своите зони за въздействие в проектите за градско развитие като дефинира зона за социално въздействие, зона за икономическо развитие, зона за предоставяне на публични услуги и др. Не очакваме всичко това да бъде финансирано само с европейски средства, очакваме ангажименти и участието и на бизнеса, за да имаме повече пазари, тържища, ледени пързалки, красиви градини и всичко това, което променя облика на градската среда.