Плевнелиев обеща бързи промени за либерализиране на енергийния пазар

България е последната страна в ЕС, която не е въвела третия енергиен пакет и трябва да си напише много бързо домашното в това отношение. Имаме от какво да се срамуваме, но трябва бързо и отговорно да си свършим работата.

 Това заяви на пресконференция за български журналисти в Брюксел президентът Росен Плевнелиев, който участва в заседание на Европейския съвет.

 Много хора, които са имали думата в българската енергетика в последните 15-20 години, трябва да отговорят, защо сме "на опашката" и започват да ни глобяват за неспазване на европейски закони и регулации, подчерта президентът в изявлението си.

 Още следващата седмица делегация от нашата страна, включително вицепремиер и министърът на икономиката, ще посетят Брюксел, за да се запознаят в подробности как точно да бъдат предприети необходимите промени в това отношение, заяви Плевнелиев и уточни, че това са промени, които са изцяло в интерес на протестиращите, на всички български граждани и на предприятия, а именно да не зависим от един доставчик и от една тръба.

Служебното правителство ще трябва да работи за отделянето на Електроенергийния системен оператор от Националната електрическа компания, за разделянето в ЕРП-та на дружества за пренос и за доставка на ток, тъй като третият енергиен пакет, уреждащ либерализирането на пазара, забранява на доставчиците на енергия да притежават и преносните мрежи, посочи още президентът.

Той подчерта, че служебното правителство ще трябва много бързо да съгласува своите действия по отношение на проекта "Южен поток", както и по други теми, повдигнати от министър-председателя на Чехия и от канцлера на Австрия - теми, свързани с проверките на българските институции - ДКЕВР и прокуратурата - в ЕВН и ЧЕЗ.

”Нека да сме наясно, че всичко това отеква много силно в Брюксел и въпросът е спазваме ли европейските правила. В следващите седмици България ще трябва да даде обяснения и да предприеме промени”, уточни президентът.

 Чехия и Австрия са наясно, че у нас текат проверки, те нямат нищо против тях, но очакват да се види всичко, от началото до края, да не пропуснем всички останали по веригата, които имат тежест в цената на тока, добави той.

„От един лев, който българските граждани плащат за ток, ЕРП са с дял от девет стотинки, 16 стотинки е ДДС, 75 стотинки са държавните монополи. Обещах проверки и прозрачност по цялата верига”, съобщи президентът.

 Той уточни, че служебният кабинет ще подготви съответните законопроекти за промени в енергетиката, които да бъдат разгледани от следващия парламент.

Трябва ДКЕВР да стане ефективен регулатор, а не да бъде непрозрачен администратор, отбеляза още той.

 ”Европейският подход е честно състезание и пазарно определени цени. Важно е да се създаде среда на честно съревнование на енергийния пазар у нас, основано на правила, а не да се чудим какви интереси стоят зад държавни или частни монополи и кой спомага за драстичното повишаване на цените.”, подчерта държавният глава.

 По време на двудневното заседание на лидерите от ЕС не е бил повдигнат въпроса за т. нар "социален туризъм", стана ясно още от брифинга на президента в Брюксел. „Имах възможността да разговарям с някои от европейските лидери по тази тема, дадох интервюта за водещи британски и германски медии, чието публикуване предстои, съобщи президентът.

Нашето послание е много ясно - България не може да бъде използвана като удобно извинение за решаването на вътрешнополитически проблеми”, заяви той.

"Българите отдавна пътуват свободно по света и допринасят със своя интелект, честен труд и вложения в местните социални системи. Българските студенти в Лондон плащат огромни такси, от които британската държава със сигурност печели. Българските работещи във всяка държава допринасят, а не отнемат.

Ако има доказателства за "социален туризъм", разговарях с британския премиер Дейвид Камерън, с френския президент Франсоа Оланд, с други лидери - готови сме да разгледаме всеки случай, ако има такива данни. В момента не разполагаме с подобни данни и не би следвало България да бъде сочена за удобния виновен за проблем, какъвто няма", посочи президентът.

На срещата на лидерите от ЕС обаче е бил обсъждан въпросът за нарастващата младежка безработица в общността. Българският държавен глава е отбелязал по време на дебата важността всяка страна в ЕС да намери съответните решения. Европейската комисия предвижда до 2020 г. програма от 16 млрд. евро за справяне с липсата на работни места сред младежите. В тази връзка Плевнелиев е направил две важни предложения:

"Данните в България се влошават, у нас младежите без работа са 27%. Предложих нашата страна да бъде включена в тази програма, или всички държави от ЕС да получат възможност за повече гъвкавост и да открият веднага собствени инициативи срещу младежката безработица", съобщи президентът.

Второто предложение, срещнало подкрепа и от други европейски лидери е страните от ЕС с равнище на младежката безработица над 25% да могат да стартират мерки за насърчаване на младежката заетост със средства от съществуващите структурни инструменти и Европейския социален фонд в сегашния програмен период.