Почина патриархът на Българската православна църква

Седмица след като навърши 98 години, тази нощ почина Главата на българската православна църква - патриарх Максим. Смъртта на Негово Светейшество бе потвърдена с официално съобщение от Светия синод.

"Тази нощ, около 4.00 ч. сутринта, на 98-годишна възраст се престави в Господа главата на Българската православна църква-Българска патриаршия Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит Максим", се казва в него.

Преди около месец патриарх Максим беше настанен за лечение в Правителствената болница, а през последните дни бе поставен на командно дишане. Вчера бе премахната забрана за свиждания при него след прекарана вирусна инфекция.

Днес митрополитите трябва да се съберат на извънредно заседание, на което да определят временен водач на Българската православна църква, както и временно изпълняващ длъжността софийски владика, съобщи БНТ.

Патриарх Максим оглавява БПЦ повече от 40 години. Максим е монашеското име на Марин Найденов Минков, Той е роден на 29 октомври 1914 г. Става глава на Българската православна църква на 4 юли 1971 г. след смъртта на патриарх Кирил през март същата година.

Отдава живота си на църквата още като дванадесетгодишен, когато след като завършва прогимназия в родното си село, става послушник в близкия Троянски манастир "Успение Богородично". От 1929 до 1935 година учи в Софийската духовна семинария, а през следващите три години е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 година до 1942 година изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, билиотекар и проповедник в Троянската света обител.

На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария "Свети Йоан Рилски" е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския митрополит Паисий.

След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 година.

На 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир "Успение Богородично" е извършено ръкоположението на отец Максим в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий. На 12 юли 1947 г. по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1 септември 1947 до 1 май 1950 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 година) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България от 15 юли 1955 г. до 1960 г. е главен секретар на Светия синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 г. до 1960 г.).

Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски".

На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит.

След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. митрополит Максим е наместник-председател на Светия синод и на 4 юли 1971 г. е избран за патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит.

Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на миналия век, което довежда до разкол в Българската православна църква и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. Оспорването на легитимността се основава на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на БКП решава за глава на българската църква да се предложи и поддържа Ловчанският митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП). Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.

При тоталитарния режим на управление патриарх Максим получава два ордена - орден "Народна Република България" - първа степен, през 1974 г., и орден "13 века България" през 1985 г. През 2004 г. тогавашният президент Георги Първанов го награждава с орден "Стара планина" - първа степен, "за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му".