Работим за държавната хазна до 6 май

Данъчната тежест расте и е на най-високите си нива от началото на кризата, отчитат от Института за пазарна икономика

Денят на данъчната свобода тази година настъпва на 6 май, съобщиха от Института за пазарна икономика.  Образно казано това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавната хазна и ще започнат да работят за себе си. Датата е символична, като показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – ние я наричаме ден на свобода от правителството, а по света е известна като Tax Freedom Day.

В последните години се наблюдава устойчива тенденция тази дата да идва все по-късно, което означава, че реално изземваното от данъкоплатците нараства. Този процес е съпроводен и с увеличаването на бюджетния дефицит след 2013 г., който предполага и т. нар. дни за отработване - това са дните, които в бъдеще ще трябва да изработим, за да попълним текущата дупка в бюджета. През 2016 г. ще останат близо 8 дни за отработване, а само за последните три години (2014-2016) натрупаният бюджетен дефицит (над 7 млрд. лв.) се равнява на пълен месец, в които данъкоплатците трябва да работят само за държавата, коментират анализаторите от ИПИ.

Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста – съпоставят се приходите в консолидирания бюджет на държавата (без помощите) спрямо БВП на страната като се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства.

През 2016 г. българите ще изработят средно по 241 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2016). Следователно, през текущата година са необходими малко над 126 дни, за да се изработят предвидените над 30 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от 1,8 млрд. лв. по консолидираната фискална програма.

Какво означава това за българина?

Нормално, сметките по-горе представляват средни стойности, които носят малко информация за отделния човек. Данъчната тежест в България е различна за всеки, като голямата тежест пада върху раменете на работещите българи, които плащат своите данъци – те плащат подоходни данъци, внасят осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези, които могат да бъдат определени като „средна класа”, денят на свобода от правителството може да настъпи дори през лятото. От друга страна за хората, които не работят или работят „на сиво”, денят на свобода от правителството идва много по-рано.

И все пак, всеки пълни хазната по един или друг начин. Най-много дни през 2016 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 35 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни над 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 30 дни – 21 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за близо 8 дни. Други 8 дни ще работим, само за да платим държавните и общински такси.

Повече за "Ден на свобода от правителството" вижте ТУК

***

Статията е част от кампанията на ИПИ (Не)видимите държавни разходи"