След 40-ия ден: Предчувствие за буря

Вчерашният ден на протеста беше по-различен от всички предишни. Непоносимостта между онези, които обитават бункера на властта, и тези, които от 40 дни викат "Вън", изригна заплашително. В далечината вече се долавя тътен.

Борбата срещу улицата е обречена борба. Тя стана парадоксално абсурдна от момента, в който народните представители превърнаха парламента в бункер. Зад неговите ограждения твърдяха, че се творят бодро закони - “в името на народа”. Твърдяха, че се създават норми, правила, регламенти (за същия този народ). Независимо от това народът - и по-точно най-гласовитата част от него - вече 40 дни стои отпред и вика: “Вън!”.

Онези вътре и тези вън

40-ият ден на протестите беше по-различен от всички предишни. В набъбналото напрежение на неговата имплозия се съдържа заплашителната кулминация на абсолютната взаимна непоносимост - между онези вътре и тези вън.

Със сигурност не всичко в “бункера” е злоумишлен заговор срещу мнозинството българи и държавата България. Със сигурност съществуват рационални опити за поддържане на някакъв баланс на кризата. Но те наподобяват обречено усилие за спасяване на отломките от напуснато обиталище.

Между онези вътре и тези вън вече не съществува възможност за смислен разговор. Бяха изгорени мостовете, беше разрушен единственият възможен комуникационен код в демократичното съжителство - елементарната почтеност, доверието.

Именно в това се състои драматичният провал на днешната, на вчерашната и на онзиденшната българска власт. На Станишев, на Борисов, на Сакскобургготски, на Костов... Отвращението от всички натрупани измами за близо четвърт век парадна демокрация изригна задъхано, синкопично, неравно, автентично. Погнусата на хората от цинизма на управляващите се изсипа по улиците на големите градове в нестроен и разбъркан безпорядък. Това е закъснелият синтаксис на едно незряло гражданско общество, което заявява себе си с 23-годишно закъснение.

Затишие пред буря

Именно поради това бълбукащата енергия на протеста се оказа непреводима в предложения от Вивиан Рединг формат за разговор. Само няколко часа след нейното отпътуване от българската столица в София се отприщи поредният бент на гражданското недоволство. Стаената съпротивителна мощ на улицата подсказва приближаване към отвъдните състояния на мирния протест.

Нощта е спокойна като пред буря. В далечината се долавя предчувствие за тътен.

Коментар на Еми Барух, публикуван в "Дойче веле"