Средиземноморското лице на България

Като лечебен курорт е известен още от древността. Днес с модерното си балнеолечение се е устремил право към бъдещето, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг" за българския курорт с минерални извори Сандански.

На пръв поглед един от най-известните балнеокурорти в България почти не се различава от други подобни градчета в балканската страна. Между модерните сгради, като многоетажния комплекс на Интерхотел Сандански, са се сгушили множество скромни, но с вкус ремонтирани къщи от 19-ти век. 30-хилядният град се показва и в друга светлина - в курортния парк в подножието на Пиринския масив преобладаваща е средиземноморската растителност, разнообразявана от множество малки водоскоци и езерца. На пътя дотам се изпречва летен театър, не са забравени и детските площадки. Пъстроцветни лехи украсяват алеята за разходки. Тук-таме има и кафенета и ресторанти, разположени под сянката на кестенови дървета. Сутрин тук хората пият първото си еспресо, а вечерно време паркът се превръща в място за разходки.

Най-слънчевият град в България

Южняшкият си чар Сандански дължи включително на географското си положение, пише авторът на публикацията Томас Везер. Градът попада в Санданско-петричката котловина и се намира на 20 километра от границата с Гърция. Топлите въздушни маси от Егейско море го превъщат в целогодишен курорт. Никъде другаде в България слънцето не грее по-дълго. Слънчевите лъчи благоприятстват отглеждането на грозде и тютюн, на смокини и нар. Районът е богат и на минерални извори.

Селището е възникнало още по времето на траките. По-късно тук са си почивали и римляните. Останки от раннохристиянски базилики и мозайки напомнят за дългата история на града. Римското селище на мястото на днешен Сандански се е наричало "Дезудава". В района има над 80 минерални извора (1/10 от всички в България) с температура на водата между 42 и 81 градуса по Целзий. По този показател - термални извори - България е сред първите 6 страни в Европа.

До 1947 година градът се нарича Свети Врач на името на двамата братя-народни лечители Козма и Дамян. След това градът е преименуван на Сандански. По времето на комунизма Сандански си извоюва славата на аристократичен спа-център. Благодарение на свежия планински въздух с най-ниското съдържание на алергени, Сандански е подходящ за лечение на астма и други белодробни заболявания. Много пациенти, страдащи от ревматизъм, артрит, гастрит, псориазис и гръбначни изкривявания също се лекуват тук.

Социалистическата туристическа организация (вероятно авторът има предвид "Балкантурист") прави широка реклама на курорта в различни страни от СИВ и Скандинавския полуостров. При това - доста успешно: държавните хотели винаги са пълни с туристи. След 1990 година по-големите хотели са приватизирани, построяват се и нови. Днес курортният град разполага с над 45 различни почивни бази. Към тях спада и построеният през 2007 година петзвезден Пирин Парк хотел, който разполага с модерен спа-център. А услугите, които предлага хотелът, отговарят на международните стандарти. Авторът на пътеписа не пропуска да спомене и цената за двойна стая - 120 швейцарски франка.

Мелник - различният

В съседното градче Мелник все още е жива атмосферата на българското Възраждане. Тук също има няколко туристически спални, но Мелник предлага доста по-различна програма - по тесните улички са накацали малки уютни кръчми, които предлагат на гостите си домашно приготвено вино от билки. Мелник също е курортна дестинация, пише още Томас Везер на страниците на "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Източник: "Дойче веле"