Средно по 1500 подкупа месечно се дават в България

Средно по 1500 подкупа месечно се дават в България, което е между 2 и 3 пъти по-високо като ниво от това в останалите страни в ЕС. Това показват  данни за динамиката и равнището на корупцията в България на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Данните са получени чрез Системата за мониторинг на корупцията (СМК), разработена от Центъра за изследване на демокрацията и Витоша рисърч.

„Броят на тези "сделки" надхвърля капацитета на всякакви контролни институции в държавата. Дори при добро желание те не са в състояние да се справят с един проблем, който е толкова широко разпространен в обществото”, коментира Александър Стоянов, директор по научната дейност към Центъра.

По думите на Стоянов в голямата част от случаите, инициатор на корупционните сделки е администрацията. „Поведението на администрацията е решаващо за това дали има, или няма корупционни сделки", заяви експертът.

Данните на ЦИД показват, че в процентно отношение водещите корупционни сектори са здравеопазването (38%) и полицията (20%).

През последната година, обаче намалява корупцията в стопанската сфера и участието в корупция в бизнес сектора е с най-ниски стойности за последните 12 години, като най-вече се запазват настъпилите принципни положителни промени в бизнес средата след приемането на България в ЕС през 2007 г., когато равнището на корупция в бизнеса намалява наполовина.

Индексът на корупционен натиск върху населението при правителството на Симеон Сакскобурготски е с най-ниски стойности (1-1,1). Най-висок е този индекс при правителството на „Тройната коалиция” (1,5-1,7), а при сегашното се стабилизира на нива 1,1-1,3.

Има няколко основни фактора, допринасящи за корупционния натиск и участие в корупционни действия в България. Една от най-значимите предпоставки е политизацията на дейността на държавната администрация. От друга страна, липсата на ефективни реформи в съдебната власт и невъзможността на съдебната система сама да проведе реални реформи продължават да бъдат изключително сериозен проблем. Не на последно място, корупционното въздействие върху медиите е негативно повлияно от икономическата криза, която засилва уязвимостта им от страна на представителите на властта, и като цяло от комерсиализирането на журналистическата професия, коментират от ЦИД.

Противодействието на корупцията може да се осъществява по два основни начина:

1. Промяна на средата: извършване на реформи в начина на действие на правителството, администрацията и организацията на обществените услуги, които да доведат до промяна в структурата на интересите и механизмите, пораждащи корупционни взаимодействия;
2. Контрол върху поведението на администрацията и гражданите: идентифициране, разкриване и наказване на вече извършени корупционни действия.

Конкретни структурни и административни реформи, необходими за противодействието на корупцията в България включват:

• Реформа в сферата на правосъдието;
• Реформа в структурата и начина на функциониране на силите за сигурност, най-вече полицията;
• Засилена роля на контролните институции;
• Реформа в системата за обществени поръчки.