Как приливите създадоха първите градове?

Ново публикувано изследване променя начина, по който учените разбират възхода на градската цивилизация в древна Месопотамия. Според него възникването на Шумер — често наричан люлката на цивилизацията — не е било само резултат от човешка изобретателност, а и от мощни природни сили. Авторите твърдят, че взаимодействието между реките, приливите и променящите се седименти в северната част на Персийския залив е изиграло решаваща роля за формирането на първите градски центрове в света, съобщава онлайн изданието ScienceDaily.

Статията, публикувана в списание "PLOS ONE" под заглавие „Морфодинамични основи на Шумер“, е написана от Ливиу Джосан, старши учен по геология и геофизика в Океанографския институт „Уудс Хол“, и Рийд Гудман, доцент по екологична социална наука в Института по социална екология и горски науки към Университета Клемсън. Тяхната работа се основава на години съвместни изследвания в рамките на Археологическия проект Лагаш, който обединява иракски археолози и изследователи от Музея на Пенсилванския университет.

Учените представят нов палеоекологичен модел, който показва, че приливните ритми са повлияли на най-ранните етапи от земеделието и социалната организация в Шумер. Вместо да бъде оформен само от речни наводнения, растежът на региона е бил свързан с предвидими приливни модели, които осигурявали както вода, така и плодородна почва.

„Нашите резултати показват, че Шумер буквално и културно е изграден върху ритмите на водата“, казва Джосан. „Цикличните приливи, заедно с морфодинамиката на делтата — как формата на ландшафта се променя с времето поради динамични процеси — са били дълбоко вплетени в митовете, иновациите и ежедневието на шумерите.“

Шумер, разположен в южна Месопотамия (днешен Ирак), е признат като една от най-ранните цивилизации на човечеството. Той е дал началото на писмеността, колелото и мащабното земеделие. Градовете-държави като Ур, Урук и Лагаш развили сложни политически и религиозни системи, които станали модел за по-късните общества.

Новото изследване показва, че преди 7000 до 5000 години Персийският залив се е простирал много по-навътре в сушата, отколкото днес. Два пъти дневно приливни вълни носели сладка вода дълбоко в долината на Тигър и Ефрат. Ранните земеделци вероятно са използвали този постоянен поток, като копаели къси канали за напояване на ниви и финикови горички — позволявайки продуктивно земеделие без мащабни напоителни проекти.

С времето седиментите, носени от реките, образували делти в началото на залива, прекъсвайки достъпа на приливите до вътрешността. Според авторите тази екологична промяна е предизвикала широкомащабни екологични и икономически предизвикателства. Загубата на приливни води вероятно е принудила шумерските общности да отговорят с мащабни напоителни и контролни системи — иновации, които определят златната епоха на Шумер.

„Често си представяме древните ландшафти като статични“, казва Гудман. „Но делтата на Месопотамия е била всичко друго, но не и това. Нейната неспокойна, променяща се земя е изисквала изобретателност и сътрудничество, предизвиквайки едни от първите интензивни земеделски практики и смели социални експерименти в историята.“

Освен екологичните промени, изследователите свързват водния произход на Шумер с неговата културна идентичност. Проучването свързва митовете за наводнения и водните божества с самия ландшафт, като предполага, че шумерската религия е еволюирала от тясната връзка между хората и водата.

„Радикалните изводи от това изследване са очевидни в откритията ни в Лагаш“, добавя Холи Питман, директор на Археологическия проект Лагаш към Музея на Пенсилванския университет. „Бързите екологични промени са породили неравенство, политическа консолидация и идеологии на първата градска цивилизация в света.“

С помощта на екологични и геоложки данни, седиментни проби от Лагаш и сателитни изображения с висока резолюция, екипът е възстановил как е изглеждала някога бреговата линия на Шумер. Тази реконструкция предлага прозорец към това как ранните общества са се адаптирали към драматични промени в околната среда и как тези предизвикателства са подтикнали иновации.

„Нашата работа подчертава както възможностите, така и опасностите от социално преосмисляне в условията на сериозна екологична криза“, заключава Джосан. „Освен този съвременен урок, винаги е изненадващо да откриеш реална история, скрита в мит — и именно интердисциплинарни изследвания като нашите могат да я разкрият.“