СУ "Климент Охридски" с най-висок рейтинг сред родните университети

Софийският университет "Св. Климент Охридски" бе отличен с най-висок рейтинг в 18 от общо 52 направления. Резултатите станаха ясни в рамките на новата рейтингова система за висшите училища в България и бяха обявени днес от МОН на пресконференция. 

Следващите най-успешни вузове са Медицинският университет - София и Техническият университет - София. Те завоюваха водещи позиции в по пет направления, Химикотехнологичният и металургичен университет - София води в четири класации.

Американският университет в България е лидер в три, а Тракийският университет - Стара Загора, Лесотехническият университет и Академията на МВР оглавяват по две класации. Други 12 висши учебни заведения имат водещи позиции за едно професионално направление.

"Благодарение на рейтинговата система може да направим много по-сериозен анализ на качеството, което предлагат университетите. Ако досега тя беше насочена в по-голяма степен към самите университети - как са разположени, кои специалности са най-търсени, къде са им по-силните и по-слабите страни, в момента рейтинговата система позволява потребителите да имат повече информация. А това са кандидат-студентите и техните родители. Освен че досега те можеха да получат информация къде е най-добре да учиш икономика или право, сега могат да видят един разрез как се реализират след завършването, в какъв процент, като завършиш, до първата или до втората година можеш да намериш работа. Могат да направят разрез какви са заплатите, които се получават след завършването. Най-ценната новост в рейтинговата система е, че е по-практически насочена, свързана е с реализацията на труда и с доходите. Много полезна е и за връзката между образование и бизнес. Ще стане ясно от какво има нужда бизнесът", заяви министърът на образованието Анелия Клисарова пред "24 часа". 

Рейтинговата система е част от промяната във финансирането на университетите. Сега то се извършва по 2 постановления. Първото е държавната субсидия, която се плаща на университета по единния разходен стандарт по броя на студентите. "Новото е, че повишихме парите за техническите и природо-математическите науки. Университетите са автономни. Не може да накараме ректора да приема повече математици, отколкото икономисти или юристи. Когато за един юрист обаче получава например 1000 лв., а за математик - 2000 лв., това ще го мотивира да приема повече студенти по математика", обясни Клисарова.

Вторият критерий е свързан с качеството на образованието. "Има 11 критерия, разположени в три направления - учебен процес, научни изследвания и реализация и връзка с пазара на труда. Към учебния процес се включва акредитационна оценка и преподавателски състав. Научните изследвания са свързани с индекс на цитируемост, без автоцитати, документи, цитирани повече от един път, статии от научни списания, докторски програми. Следващото е свързано с рейтинговата система, с осигурителния доход, с безработицата сред завършилите, приложение на придобитото висше образование и принос към осигурителната система. Това ни дава възможност да направим коефициенти. Коефициентът за първо място е 1,33, за второ място е 1,25, а за трето място от 1,16 до 1,065, като всичко това е в зависимост от безработицата сред завършилите. Така може да направим по-добрата връзка между качеството на университета, реализацията на пазара на труда и финансирането. Стимулираме университетите да развиват тези професионални направления, по които са най-силни", каза още министърът. 

 Най-ниска безработица - под 1%, и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование - над 90 на сто, се отчита при завършилите професионалните направления "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело". При "Икономика", която е изучавана от над 60 хил. студенти, делът на регистрираните в НОИ е 4,5%, средният осигурителен доход е 871 лева и делът на заемащите позиции, за които се изисква висше образование е 37 на сто.

Среден месечен доход над 1000 лева имат завършилите в направленията "Военно дело", "Информатика и компютърни науки", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Математика", "Обществено здраве", "Медицина", "Комуникационна и компютърна техника", "Политически науки", "Металургия", "Електротехника" и "Електроника и автоматика".

Министър Клисарова увери, че затворени университети заради нисък рейтинг няма да има. Ще отпаднат обаче някои факултети, които няма да успеят да завоюват достатъчно финансиране. 

В редица градове ще бъдат отворени центрове за студентски стажове. "Бизнесът казва: трябва още 6 месеца да ги обучаваме, за да заработят добре. От друга страна, всеки град иска да има филиал или университет. Така се привличат млади хора, важно е за развитието на региона. Това обаче е невъзможно. Там има условия за обучение. Първата идея е на Аграрния университет в Пловдив да направи стажове в Кюстендил. Градът е прочут с овощните си градини, студентите ще влязат в тях и реално ще видят работата. Фармацевтите пък ще стажуват в Дупница и Разград, където са фармацевтичните заводи. Ще се създадат условия за наука и иновации. Мислим за център в Добруджа. В Добрич имаше Институт за пшеницата. В този район са нашите най-големи зърнопроизводители. А ето и новина от вчера: БАН ще се обедини със Селскостопанската академия. Няма нужда от 2 академии. Част от институтите на Селскостопанската академия ще отидат към университетите. Ще могат да работят и в практическите центрове. Няма да се закриват институти на БАН, по-скоро ще имат 1-2 нови", заяви министър Клисарова.