Храните и водата ще поскъпват, България може да печели от тази тендеция

Икономическият начин на мислене в много случаи влиза в противоречие с, на пръв поглед, интуитивни разбирания за света и обществото. Може би най-често използваната илюстрация на този феномен е парадокса за стойността на водата и диамантите. За мнозина, търсещи справедливата цена на стоките, изглежда абсурдно, че водата, която е безспорно абсолютно необходима за оцеляването на хората, е многократно по-евтина от диамантите. Най-простото обяснение на икономиста е, че на пазара не се разменят (търгуват) цялото количество вода и всички налични диаманти на планетата. При това сравнение инстинктът за самосъхранение на всеки от нас би поставил безкрайно по-висока цена на водата. Всъщност, размяната засяга една малка част – чаша или цистерна с вода, един или повече диаманти – от количествата на двете блага. По друг начин казано, предлагането на вода е толкова по-голямо от предлагането на диаманти, че равновесието на пазара се постига при ниска цена на водата и висока цена на диамантите.

Разходите за предлагане на чаша вода в повечето случаи са многократно по-ниски от разходите за предлагане на същото количество диаманти.

Вероятно парадоксът ще остане валиден още дълго време. Но относителната промяна на стойността на храната и водата е от значение за тези, които планират насочването на инвестициите за следващите десетилетия. Тенденциите в глобалната икономика и политика към момента предполагат сравнително поскъпване на тези ресурси. Те ще добият по-висока стойност спрямо други стоки и услуги, и съответно първите, които успеят да задоволят нуждите на пазара, ще спечелят. Аргументите не са в старите Малтусиански* апокалиптични прогнози за невъзможността да се храни нарастващото население, а в отчитането на обективните размествания на глобалния икономически пъзел.

Излизайки на шаблона за важността на водата и храната за физическото оцеляване на човечеството, все пак трябва да приемем, че дори при тях има известно степенуване според значението за потребителя. Бутилираната вода например може да се приеме за лукс, т.е. не непосредствено решаваща за оцеляването (за повечето територии, където водата от чешмата не е опасна за здравето). Голяма част от храните имат същото свойство – те по-скоро подобряват качеството на живот, но не са напълно незаменими. От икономическа гледна точка, предлагането на тези блага е относително еластично. Това означава, че ключов фактор за развитието им е разширяването на платежоспособното търсене. Поне няколко тенденции предполагат такова увеличение на търсенето.  На първо място,

в богатите страни все повече хора се интересуват от дългосрочните ефекти върху здравето от консумираните храни и напитки. Това води до повече потребление на продукти със съответните качества, които обаче са по-скъпи. На второ място, повишаването на доходите като цяло води до по-високо потребление на бутилирана вода в регионите, където другите източници не предлагат вода с добри качества. На последно място, глобализацията води до бърз икономически растеж в страни, които допреди десетилетия имаха изключително ниски доходи. Особено след финансовата криза през 2008 г. (но и отпреди нея), т.нар. развиващи се пазари – Китай, Индия, Бразилия, Тайланд и т.н. – изпреварват в темповете си на растеж Европа и Северна Америка. Това са страни с население от близо 3 млрд. души, в които бързо се изгражда средна класа, която започва да потребява значително повече от нивото на елементарното физическо оцеляване. Така например, в хранителните навици

растителните продукти се заместват с месо и млечни продукти – стоки с по-висока пазарна стойност на база калорийна стойност (например). Общите разходи за храна и напитки, макар с икономическия просперитет да спадат като дял от разходите на домакинствата, всъщност нарастват като абсолютна стойност в глобален мащаб. Опростявайки още взаимовръзките в глобалната размяна, относителното поевтиняване, и оттам – увеличеното потребление – на индустриални блага в по-богатите страни даде възможност на техните производители да наддават с повече покупателна сила за храна. Така елетрониката и облеклото относително поевтиняха, но млякото, месото и какаото поскъпнаха заради навлизането на нови потребители, които доскоро едвам оцеляваха.

Базовите храни от своя страна ще стават по-оскъдни заради редица пречки пред предлагането. Голяма част от бариерите са създавани от държавите. Така например, политиката за използване на течни горива, създавани от селскостопански продукти, рязко увеличава търсенето за енергийни (а не хранителни) цели на редица зърнени култури. Субсидирането на някои видове технологии за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници насочва

употребата на земите от производство на храни към производство на енергия. Същевременно, в Азия икономическия растеж води до неизбежна урбанизация, при това, поради природни фактори, градовете и индустриалните територии се развиват именно на най-плодородните земи. Същевременно липсата на стабилни и надеждни права на собственост възпрепятстват инвестициите и ефективното използване на земите в огромна част от планетата – например в редица страни в Африка и Азия. Липсата на инфраструктура допълнително оскъпява достъпа до крайния потребител. Субсидиите в Европа и САЩ, противно на първоначалното впечатление, всъщност ограничават предлагането – те финансират неефективни производства, като позволяват на работещите в сектора с малки количества да реализират приемлив доход. В дългосрочен план, субсидиите, защитавайки фермерите от конкуренция, намаляват стимулите за иновации. В същото време, технологичното развитие в земеделието е силно политизирано – да припомним само дебата за генно-модифицираните организми в храните. Всяка иновация в такава среда носи риска да бъде наказана при натрупване на значим публичен натиск, независимо от фактите или желанието на потребителите.

България предлага възможност за капитализиране върху тези очаквани развития в глобалната икономика. В производството на бутилирана вода са налице важните фактори на конкурентноспособност – природен ресурс, технологии, обучен персонал, опит в налагане на търговски марки. В селското стопанство и производството на храни част от предимствата започват да се реализират – не е случайност ръстът в продажбите за износ на хранителната индустрия от 5,4 пъти за последните 9 години. Противно на редица теории, всъщност селското стопанство е капитало-интензивна дейност – сред най-конкурентните производители например е Нова Зеландия, в която няма субсидии, а доходите са високи. Така че не трябва да се търси растеж базиран на евтин труд – напротив, ако българските производители искат да имат шанс, те трябва да заложат на технологии, подобряване на инфраструктурата и хора със знания в агробизнеса. А държавата трябва да спре да пречи – като например премахне субсидиите, предоставяни като форма на социална помощ, а не като инвестиция в ефективност, или като сложи в ред кадастъра и управлението на държавните и общински земи и гори.

Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch, текстът е от списание „Мениджър”

------------------------------------------------------

* Малтусианството е реакционна социално-икономическа теория, която обяснява нарастващата бедност с диспропорция в увеличаването на населението от една страна и на средствата за съществуване от друга. Съответно, според нея, населението нараства в геометрична прогресия, а храните - в аритметична. Името й идва от основоположника й Т. Малтус, който проповядва регулиране на населението с всякакви средства и начини за преодоляване на материалната бедност