Цената на оставката

През 2009 хората вярваха, че новият премиер ще "набие лошите". Той обаче се оттегли преди да го стори. Каква е цената на оставката на Борисов? Какво следва оттук нататък? Четирима експерти дават своите прогнози за "Дойче веле".

Връщаме лентата назад: през 2009 ГЕРБ дойде на власт - на вълната на надеждата. "Тогава хората вярваха, че "бат Бойко" ще "набие лошите" оядени политици, които се възползваха от прехода. Вярваха, че той ще им вземе парите, сметките, палатите, колите и жените", припомня социологът Кольо Колев.

А днес? Сбъднаха ли се надеждите на хората? "Не. Вместо реформи, които да позволят на хората да живеят по-добре, правителството просто бе засмукано в спиралата на обещанията", коментира Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Той допълва: "Когато правителствата обещават, че ще дадат, те всъщност обещават, че ще вземат. И българският премиер не бе изключение. Борисов непрекъснато обещаваше, че ще дава, но всъщност вземаше - от резерва, от данъците, от спорадични експроприации."

Часът на просветлението

"Нямаше начин работещите с брутни заплати под 470 лв., да не се усетят, че издояваните са самите те, а проспериращите са шепа монополи, кумци и баджанаци, приближени до новата власт", казва Кольо Колев. И ето, че улицата въстана. "Ама не това ни беше обещано!" След няколко дни дойде и оставката на кабинета.

"Не може да се отрече, че отиващото си правителство има една безспорна заслуга и тя е, че успя да преведе страната през кризата, без да се стигне до международна помощ", коментира Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. Той припомня, че през 2009 България бе сред първите 5 страни, за които международните агенции очакваха да фалират. Но това не се случи. Бяха договорени повече средства от ЕС и отношението към способността на страната да управлява евросубсидиите видимо се подобри. "До оставката на Борисов правителството успяваше да балансира, но крайната цена все пак бе камарата от социално напрежение, политическо недоволство, скрита икономика и корупция. Към това трябва да добавим и няколко сериозни външни фактори. Така например глобалната криза продължи по-дълго, отколкото се очакваше. А отказът от големите енергийни проекти, свързани с Русия, създаде на правителството сериозни вътрешни и външни неприятели", обобщава Руслан Стефанов.

Какво ни очаква оттук нататък?

Георги Ангелов от "Отворено общество" дава следната прогноза: "Периодът до изборите ще бъде изцяло подвластен на политизация. Напрежението ще се покачва и популизмът ще расте. Така че е по-добре изборите да се проведат по-скоро, за да няма дълъг период на безвластие, протести и хаос."

Според Руслан Стефанов, сега големите инфраструктурни проекти и планирането на евросредствата за новия програмен период ще се забавят и това ще е най-прекият ефект от оставката на Борисов. "По-непредвидими ще са непреките ефекти от евентуална продължителна политическа дестабилизация. Ако несигурността се проточи над шест месеца и следващото правителство няма стабилна парламентарна подкрепа, тогава вероятно ще сме свидетели на по-негативни икономически последици. Най-негативният сценарий е да има съчетание между продължителна вътрешно-политическа нестабилност и възобновяване на кризата в Евросъюза", смята Стефанов.

Има ли надежда?

Красен Станчев от Института за пазарна икономика смята, че най-вероятната икономическа цена на оставката на кабинета ще е продължаващо съревнование за облаги, нарастване на правителствените разходи, спад на инвестициите и производството, нови държавни заеми, прехвърляне на влияние към приятели на новите управляващи, а също и отмяна на валутния съвет.

И все пак: има и възможност всичко това да не се случи. За тази цел обаче първо трябва да поумнеят избирателите и второ - да поумнеят и политическите партии. А с оставката си Бойко Борисов им даде шанса да го направят.