От 1 юли ще плащаме мито за всеки артикул, поръчан онлайн от трети страни. Какво трябва да знаем?

От 1 юли страните-членки на ЕС вече ще облагат с фиксирана митническа такса от 3 евро пратките за стоки на стойност под 150 евро, идващи от трети страни. Мярката ще се прилага в рамките на две години - до 1 юли 2028 г., когато се очаква да заработи Центърът за митнически данни на ЕС (EU Customs Data Hub). Чрез нея се цели по-ефективно управление на нарастващия обем на пратки с ниска стойност, характерни за електронната търговия, както и укрепване на митническия надзор върху онлайн продажбите.

Оказва се, че само за 2025 г. в ЕС са влезли над 5,8 милиарда такива пратки. От тях малък процент достига до България. Въпреки това българските потребители също ще бъдат засегнати - очаква се митническата такса да се начислява директно от платформите за електронна търговия като от голямо значение ще бъде не толкова количеството, а по-скоро разнообразието на поръчаните стоки. Нещо повече, от ноември върху тези малки пратки ще се начислява и такса "обработка". Как ще се отрази това на потребителите у нас? 

Как се изчислява таксата и кой ще я събира? 

"България ще прилага новите правила по същия начин, както всички останали държави-членки на Европейския съюз. Регламентът е разработен така, че въпреки големия обем на дистанционните покупки от онлайн платформи извън ЕС, крайните потребители не би трябвало да усетят съществена промяна в начина, по който получават своите поръчки", заяви специално за Мениджър News Вяра Генова-Рудолф, началник на отдел "Връзки с обществеността" в Агенция "Митници". 

По думите ѝ, идеята е тази митническа такса от 3 евро, която се начислява на всяка стокова група в пратката, да се събира от самата платформа на първо място, особено ако тя работи с режима IOSS (Import One-Stop Shop), т.е. начислява предварително ДДС-то в самата покупка. Ако платформата не е събрала таксата, тя ще бъде събирана от доставчика или пощенския оператор, който доставя пратката. Едва в редки и изключителни случаи задължението може да премине към друг участник във веригата или към самия потребител. 

От Агенция "Митници" обясниха, че въпросната такса няма да зависи от количеството поръчани стоки, а от вида артикули в пратката. И дават конкретен пример - ако в един пакет има 3 различни артикула, например, плажна кърпа, джапанки и надуваема топка за почивката на морето, то те ще бъдат обложени с 9 евро. Ако обаче пакетът съдържа кърпи за цялото семейство дори те да се различават по размер или модел, без значение че едната е детска, другата е за плаж, третата е за баня, то за всички тях общо ще се начислят само 3 евро такса. А самото облагане трябва да е видимо още при добаването на артикули в е-кошницата. 

Къде ще постъпват събраните средства и какъв може да е финансовият ефект?

През 2025 година в ЕС са влезли над 5,8 милиарда малки пратки, добавя Вяра Генова-Рудолф от Агенция "Митници". Тя обаче прави разграничение между броя на получаваните пратки и мястото, където те преминават митническа обработка. Според нея, не може да се каже, че България получава съвсем малък дял от всички доставки, тъй като милиони българи пазаруват онлайн и вероятно мнозина получават повече от една пратка годишно, макар че от Митниците нямат точна статистика. 

"От гледна точка на митническата обработка действително под 1% от всички тези пратки се обработват на българска територия. Причината е, че големите международни онлайн платформи използват собствени логистични и митнически центрове, разположени в няколко държави-членки, където се извършва основната обработка на стоките, като например Нидерландия и още няколко други", посочва Рудолф. 

Средствата от новата такса, макар да се събират от платформите, в крайна сметка ще постъпват в публичните бюджети, уточняват от Агенция "Митници". 

"Механизмът е сходен с този при събирането на ДДС чрез системата IOSS. Онлайн платформите ще събират таксата от клиентите, а след това чрез своите европейски юридически лица ще превеждат събраните средства. Важно е да се уточни, че тази сума представлява мито, а митата са традиционен собствен ресурс на Европейския съюз. Следователно, независимо по какъв механизъм се събират, средствата постъпват в общия бюджет на ЕС. Това е положително и за България, тъй като страната получава значително европейско финансиране под формата на програми, грантове и различни политики, които се захранват именно от общия европейски бюджет. Така средствата се връщат към държавите-членки чрез механизма на преразпределението", обясни Вяра Генова-Рудолф. 

Какъв обаче ще е финансовият ефект от новата такса, засега от Агенция "Митници" не се наемат да прогнозират. "Първо ще видим каква ще е реакцията на платформите, които вероятно ще адаптират собствения си бизнес модел. Предполага се, че те ще преформатират бизнеса така, че отново да бъдат максимално изгодни за клиентите си. В крайна сметка не знаем как ще реагират и самите потребители", добавя Рудолф. 

Ще променят ли допълнителните такси потребителското поведение? 

Със сигурност ще има отлив на потребителите от онлайн поръчки на стоки, идващи от трети страни, прогнозира Евгени Йорданов, изпълнителен директор на Trackian - компания, която разработва платформа за маркетингово разузнаване (marketing intelligence), помагайки на онлайн магазини и дигитални агенции да обединят, анализират и оптимизират данните за рекламни кампании и продажби на едно място. 

По думите му, пазарът ще се промени така, че за по-евтините стоки за потребителите ще бъде по-достъпно да си пазаруват от физическите магазини у нас, отколкото да си ги поръчват от чужбина. 

И даде конкретен пример - ако си закупите 4 различни продукта: мишка, клавиатура, слушалки и таблет, всеки от тях ще бъде обмитен допълнително с тези 3 евро. Но ако си купите 4 компютърни мишки, само една от тях ще бъде обмитена. Това всъщност удря не толкова търговецът, защото той ще плати веднъж тези 3 евро за 100 мишки, докато обикновеният потребител, който ще купи една мишка, ще плати 3 евро отгоре на тази конкретна мишка, и съответно по 3 евро на всеки един друг различен артикул в поръчката, уточни Йорданов. 

Проблемът, според него, ще бъдат евтините стоки, като например, ластици за коса за дамите, които струват центове, но ще бъдат обмитени с 3 евро, и така ще станат крайно неизгодни от гледна точка на покупка от индивидуален потребител. Но тъй като някаква част от тези продукти все пак са нужни за ежедневието, то този потребител по-скоро ще предпочете да си го закупи от местен търговец, който го е внесъл на едро. 

"Идеята е да ограничим китайските вносители на такъв тип стоки и да тласнем потреблението към европейските стоки. Но проблемът е, че няма алтернативи за този сегмент евтини стоки от ежедневието, като например кабелче за телефон, стикерчета за колата и други. Така че търговците, тъй като нямат европейска алтернатива, пак ще си ги поръчват от Китай, но на едро, и ще ги продават у нас на по-висока цена, тоест пак крайният потребител "ще плати сметката", посочи Йорданов. 

Какво ще се промени за потребителите след 1 юли 2028 г., когато се очаква да заработи Центърът за митнически данни на ЕС?

В момента, в който Центърът за митнически данни на ЕС стартира, практически малките пратки ще започнат да се обработват по нормалния начин - като големите пратки. Когато се внася една стока, за нея се налага 1% мито, което е свързано с митническата тарифа, която е обща за Европейския съюз. Идеята е след две години този общ хъб да обработва първо данните за малките пратки, обясняват от Агенция "Митници". 

"Не става въпрос само за прякото събиране на въпросните 3 евро такса, а по-скоро как това ще измени модела, защото тези 5,8 милиарда пратки, които достигнахме за има-няма 5 години, на практика промениха сериозно самия пазар. Това вече променя веригите на доставки, монополизира известни пазари на доставки. Естествено те с тези хъбове, които вече са направили в Европа, се опитват хем да ускорят доставката до клиентите си, хем по някакъв начин да балансират тази политика. Но тук говорим и за въглероден отпечатък, защото става дума за изключително голям обем от малки пратки, които се превъртат напред-назад по един не особено ефективен начин", добавя Вяра Генова-Рудолф. 

Временната 2-годишна мярка ще има и косвени ефекти, сред които е регулиране на конкуренцията на пазара - на единия край са вносителите от трети страни, които използват вратичката в закона да не плащат мито за пратки, чиято стойност не надвишава 150 евро, а на другия край са всички останали вносители на аналогични стоки, които ги внасят в големи количества, плащат си митата и преминават през различни проверки за качеството и безопасността на внасяните продукти.

"Това на практика е 2-годишен преходен период. Трябва време да се адаптира цялата тази информационна система, която ще има отчетност на поръчките от самия производител до крайния потребител. По-големият проблем за крайните потребители обаче идва оттам, че огромна част от тези стоки не отговарят на изискванията за безопасност на Европейския съюз - наличие на тежки метали, особено в бебешки стоки, козметиката, дрехите пък не са направени от естествени материи. Това е по-големият проблем - не толкова, че е ниска цената или е ниско качеството, а че стоките са опасни за самите потребители", коментира Жанет Найденова, председател на Българската е-комерс асоциация. 

Автор: Анелия Тодорова