„Галъп“: Наблюдава се намаление на напрежението в страната

Данните за общественото мнение през декември показват известно успокояване на напрежението спрямо ноември. Общите нива на обществена тревожност остават високи, но покачването им, през ноември не се оказа тенденция. Това показват резултати от ежемесечно изследване, провеждано чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1012 пълнолетни българи в цялата страна. То е проведено в периода 28 ноември - 5 декември 2013 г.

Студентските протести, ескалацията на напрежението, големите партийни митинги и синдикалният протест превърнаха първата половина на ноември в нов връх на протести – втори след лятото. Той обаче изглежда отминат, ако се съди по различните индикатори, които измерват протестната енергия – подкрепата за протестите, искането за оставка и т.н. не се задържаха на по-чувствителните нива от предходния месец и през декември са установяват на познатите от края на лятото и началото на есента дялове от около и над 40%, посочват от „Галъп“.

Допълнителен фактор в това отношение е и усещането за отслабване на протеста – мнозинство от 62% са с впечатлението, че протестите отслабват, а 13% са с противоположно впечатление. Ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, смятат 26%, но 47% са на обратното мнение. Преобладаваща е вярата в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок.

Протестният потенциал, обаче, остава като цяло висок – 22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството. Очевидно липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващото формирование не е намаляла. Тя се подсилва и от регистрираното и в предишния месец общо раздразнение към политическата прослойка. То се проявява и в ниското доверие към правителство, президент и парламент. Но и при тях не е продължил спадът от миналия месец, който беше симптом на общото делегитимиране на целия политически елит. И правителство, и президент имат доверие от около 30%, а недоверие – около 60%. Парламентът пък завършва годината с доверие от 18%.

Традиционният въпрос накъде върви България показва, че около 70% от българите продължават да са песимистично настроени. Това са нивата, отчитани от началото на протестите през февруари досега, с различни колебания.

Ако изборите бяха днес, то четири-процентовата бариера щяха със сигурност да преминат четири партии - БСП (22,8%), ГЕРБ (18%), ДПС (6,1%) и Реформаторския блок (4,8%).

За „България без цензура" на Бареков биха гласували 2,1% и за „Атака" - 1,8%.

„Запазва се съотношението между електоралните нагласи по отношение на основните партии. Запазват се и шансовете за присъствие в следващия парламент на Реформаторския блок. Половината от респондентите в тази ниша спонтанно назовават Реформаторския блок. Останалите, обаче, продължават за назовават имената на съставните партии. Увеличават се шансовете и на новата формация на Николай Бареков. Движението на Бареков продължава да се утвърждава и мери ръст с "Атака" и НФСБ. Засега не се потвърждава хипотезата за видимо повишаване на електоралния потенциал на националистическите формации. Изследването, обаче, беше проведено преди последните скандали“, коментират социолозите от „Галъп“