Какво предложи ЕК за овладяване на полуделите цени на ток и газ (обзор)

Предстои дълбока промяна на пазара на ток – това анонсира председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на дебатите в ЕП днес, посветени на енергийната криза.

„По всичко изглежда, че енергийният пазар днес не е в услуга на потребителите. Трябва да разделим ценообразуването  и обвързаността между газа от тока ”, посочи тя и обяви конкретните мерки, които ЕК предлага за овладяване на енергийната криза.

Икономии в пиковите часове

Държавите от ЕС да се съгласят да въведат задължително пестене на ток в часовете, когато цените са най-високи, е едно от основните предложения на Брюксел. Смята се, че тази стъпка ще доведе до намаляване на търсенето, което пък ще има успокояващ ефект върху цените на електроенергията. Идеята на Брюксел е намаляване на потреблението с поне 5% в пиковите часове на всяка страна членка. Механизмът, по който ще става това предвижда всяка от държавите членки да определи на национално ниво  10% от часовете с предвидената най-висока цена и да въведат по своя преценка мерки за намаляване на потреблението през тези пикови часове, включително и финансови компенсации.

Комисията предлага и държавите членки да си поставят за цел до 31 март 2023 г. да намалят цялостното търсене на електроенергия с най-малко 10%.

Очакваният ефект от тази мярка, по изчисления на ЕК, е намаляване на потреблението на газ с 1,2 милиарда кубични метра през зимата.

Временни данъци и подкрепа за потребителите

Дали ще се стигне до единно решение за ценови таван на газа все още не е ясно, но със сигурност ЕС ще прибегне и до фискални лостове за овладяването на енергийната криза, стана ясно още от представените днес в Епропейския парламент мерки. Част от тях са мотивирани с нуждата от подкрепа за потребителите.

Брюксел излиза с предложение европейските правителства да получат правото да събират временен данък от дружествата в областта на петрола, газа, въглищата и рафинериите. Ще бъдат облагани печалбите, които представляват над 20 на сто повишение на приходите спрямо данните на дружеството в предишните три години.

Комисията предвижда да се наложи таван на печалбите на производителите на ток до 180 евро за мегаватчас. Над този праг печалбите ще бъдат прехвърляни към държавния бюджет за преразпределяне като помощи за уязвимите потребители. Тази мярка е насочена по-конкретно към енергоносители с по-ниски разходи — например възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и лигнит. В момента те реализират „непланирани извънредни приходи“, както дефинира самата ЕК с относително стабилни оперативни разходи, тъй като работят на цени, под пределните. Съответно, те и доставят електроенергия на електроразпределителната мрежа на цена под ценовото равнище, определено от по-скъпите производители, работещи на пределни цени, при които поскъпването е драстично, особени при онези, които работят на газ. Това доведе и до покачването на електроенергията на свободните пазари

„В нашата икономика печалбите са нещо добро, но днес не е добре тези печалби да дават повод за възползване от войната за сметка на потребителите. Днес печалбите трябва да бъдат споделяни с онези, които имат най-голяма нужда”, заяви председателят на ЕК.

Според разчетите на ЕК временните фискални мерки ще осигурят на националните бюджети 117 милиарда евро от допълнително облагане на проивзодителите на ток и 25 милиарда евро от данъците върху другите посочени дейности в енергетиката. В плана на Брюксел е заложено и насърчаване на по-ниското енергийно потребление чрез въвеждане на стимули в цените за потребителите.

Освен това, на държавите членки, търгуващи с електроенергия, ще бъде позволено да сключват двустранни споразумения за солидарност за поделяне на част от приходите от подпределните цени, събирани от държавата производител, в полза на крайните потребители в държавата членка с ниско производство на електроенергия. ЕК дава възможност тези споразумения да се сключват до 1 декември 2022 г., когато нетният внос на електроенергия на държава членка от съседна държава е най-малко 100%.

Комисията предлага също така временна солидарна вноска върху извънредните печалби, генерирани от дейности в нефтения, газовия, въгледобивния и нефтопреработвателния сектор, които не попадат в обхвата на определената горна граница на приходите за производителите с подпределни цени. Целта на тази мярка е да запази инвестиционния стимул за екологичен преход. Тя ще бъде събирана от държавите членки върху печалбата за 2022 г., ако тя се е увеличила с над 20% от средната печалба за предходните три години. Приходите ще бъдат събирани от държавите членки и пренасочвани към потребителите на енергия, най-вече уязвими домакинства, тежко засегнати дружества и енергоемки отрасли. Държавите членки могат също така да финансират трансгранични проекти, отговарящи на целите на плана REPowerEU, или да използват част от приходите за цялостно финансиране на мерки за защита на заетостта или насърчаване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

ЕК предлага и да се разшири наборът от мерки за цените на енергията, който е изготвен в полза на потребителите като тук например се предвижда за първи път да се позволят регулирани цени на електроенергията под себестойността им, както и да се разшири обхватът на регулираните цени, така че да бъдат включени и малките и средните предприятия.

А за цените на газа?

В тази част ЕК явно все още няма готови решения, стана ясно от дебатите в ЕП днес. Съюзът има нужда не от временни, а от трайни решения, каза Урсула фон дер Лайен и настоя ЕС да се насочи към сигурни доставчици на газ като САЩ, Норвегия и Алжир, но и да търси все повече собствени ресурси и възможности за осигуряване на енергия от алтернативни източници. В случая тя даде за пример увеличаването на производството на вятърна енергия в Дания.

А иначе, Комисията ще задълбочи обсъжданията си с държавите членки относно най-добрите начини за намаляване на цените на газа. Ще бъдат разгледани и различни идеи за гранични цени и за увеличаване на ролята на Енергийната платформа на ЕС за улесняване на сключването на споразумения за по-ниски цени с доставчиците чрез доброволно съвместно закупуване. Освен това Брюксел ще продължи да работи по инструменти за подобряване на ликвидността на пазара на енергийните услуги.  Ще се  преразгледа и временната рамка за държавна помощ при кризи, за да се гарантира, че тя продължава да позволява на държавите членки да предоставят необходима и пропорционална подкрепа за икономиката, същевременно предлагайки еднакви условия на конкуренция.

Представените днес от ЕК предложения ще бъдат обсъдени на насроченото за 30 септември и второ за този месец извънредно заседание на европейските енергийни министри. Ако на него бъде постигнато съгласие, промените да бъдат въведени от 1 декември и да останат в сила до края на март догодина.

Кой ще плаща сметката?

Словесен дуел се разигра между френската лява евродепутатка Манон Обри и Урсула фон дер Лайен по време на дебатите след представянето на мерките за скока на цените на газа и електричеството.

Обри размаха демонстративно битови сметки на нейни сънародници като отбеляза, че в един от случаите сметката за ток се е увеличила със 113 евро на месец и човекът, който я е изпратил не е сигурен, че ще може да се отоплява през зимата, предаде Франс прес, цитирана от БТА. Изчете и друга фактура на стойност 2300 евро за газ за 6 месеца, а също и въпрос от потребител, дали ще трябва да спре да яде или да не си пуска осветлението през зимата.

"Тази криза не е резултат единствено на войната в Украйна и на мерзкия шантаж на Владимир Путин, а е продукт на икономическа система, чиито пропуски трябва да признаете", обърна се обвинително Манон Обри към председателката на комисията. На което фон дер Лайен отговори със съвета да изпрати тези сметки на Путин. "Госпожо Обри, сметките, които показахте, да, те са непосилни, вярно е! Но знаете ли какво? Изпратете тези фактури в Москва, там е виновникът", заяви председателката на ЕК.