Какъв патриотизъм ни е нужен?

В тези избори, под знамето на патриотизма ще се води яростна битка срещу чуждите сили, които ни доведоха до “хаос и разруха”. 

Проблемът обаче на този патриотизъм е, че той по същество е повик за съпротива срещу западното влияние у нас. Дали обаче България има нужда от такъв “патриотизъм”?

Противопоставянето срещу него следва да е по три оси.

Първата ос е Отвореното срещу затвореното общество. 

Известна е концепцията за отвореното общество на големия философ Карл Попър. По-голяма част от историята на човечеството е в затворено общество, в което не се прави разлика между естествените (божи) и човешките закони. Още от древна Гърция започва и достига разцвет по времето на Просвещението разделението на двата вида закони. По този начин се появява дилемата за моралния избор, свободата и отговорността на индивида, довели до сблъсък с религиозните порядки. Така се поставя началото на края края на затворените общества. Следват революционни промени и бурно развитие на капиталистическата икономика, които затвърждават предимствата на отворените общества като демокрациите.

Налаганата у нас представа за патриотизъм е именно противопоставяне на свободата на индивида и възможността за свободен осъзнат избор. Защото отвореното общество и нуждите на неговата икономика изискват гарантирани права на човека, лична отговорност и социална мобилност. А  нашенският патриотизъм иска да решава проблемите на обществото чрез подчиняване на неговата воля на някакви неизбрани “авторитети”, примерно, борд (от представители на БПЦ, профсъюзи, работодатели, БАН) или вожд в сарай, джипка или домашен хол.

Чрез затваряне на външния свят - казват тези патриоти - ще бъдат изолирани вредите от него и така ще се решават проблемите на демографията, земеделието, външната конкуренция (като Лидъл) в икономиката и чуждата експлоатация на нашите ресурси (най-често златото) и пр. С други думи само с вътрешни ресурси и подчиняване на “авторитети” ще развиваме икономиката и обществото в 21 век. Така този “патриотизъм” е нищо повече от римейк на социалистическото общество с известен край.

Втора (темпорална/времева) ос е връщането към примерите в нашето минало, чрез които да градим бъдещето.

Така разбран, патриотизмът винаги използва събития и исторически личности да убеди хората, че всичко ще се оправи, ако следваме обществени модели от преди десетилетия или дори векове. Следва свръхупотреба на подбрани цитати на велики българи, клетвени думи и български байряци. Старателно се замитат някои от заветите на нашите възрожденци, свързани с равнение  по Европа и европейските народи или отношението им към Русия. Така този тип патриотизъм остава сляп за реалните днешни проблеми на българското общество и няма решение за тях. Не разбира съвременния свят и глобалните тенденции и вижда бъдещето на България чрез изолиране вместо вписване в тях. “Напред към миналото” е есенцията на т.н. патрЕотизъм.

Третата е геополитическата ос.

ПатрЕотизмът задължително вижда бъдещето на България в Евразия заедно с Русия или като “неутрална”, т.е с имплицитно запазване на руското влияние. Макар и да не могат да посочат нито едно благоденстващо общество в Евразия, те не се колебаят да чернят колективния Запад за проблемите на България. А някои от тях не крият симпатиите си към Орбанова Унгария като приемлив модел за България, въпреки че Унгария има все по-тежки проблеми в ЕС.

Представени популистки, много българи прегръщат такива идеи за:

- затворено общество (защото няма да се полагат усилия); 

- връщане към миналото (разкрасено от комунистическите учебници като извор за национална гордост) и 

- прегръщане пак с Русия (която винаги ни освобождава, а ние сме вечно признателни).

Затова предстои огромна просветителска дейност, за да разберат българите, че 

- качеството на техния живот зависи от икономиката, а тя от свободата на изборите, които правим;

- миналото не може да реши проблемите на настоящето, за което се изисква постоянно учене и личностно развитие;

-  животът по руски модел е рецепта за бедност, робство и мизерия, а ЕС единствен дава възможност за нас, нашите деца и България.