Перспективата пред Русия е не победа, а крайно изтощение*

Никой не предвиди на 24-25 февруари, че агресията на Русия срещу Украйна ще продължи толкова дълго - минаха три месеца, а краят не се вижда. Тогава почти всички анализатори, а и самите руски власти, чакаха капитулацията на Украйна след няколко дни. Нищо подобно не се е случило. Руските войски трябваше да се оттеглят, като в края на март напълно прочистиха Киевска и Черниговска област. Продължава отстъплението от Харков, което започна в края на април. Николаев не бе превзет. Одеса - също. Плановете за окупиране на района между Днестър и Дунав (Исмаил, Аккерман) и развитието на военния успех в Приднестровие с покриването на Одеса от запад трябваше да бъдат изоставени, поради липса на сили и господството на Украйна с противокорабни системи над морето. Мариупол падна след 84-дневна отбрана, но този успех, който се очакваше на третия или четвъртия ден от войната, малко се промени стратегически.  В Донбас се водят активни и много тежки боеве. Тези битки наподобяват или Курско-Орловската дъга, където германската офанзива издъхна и се провали или безкрайните битки в североизточна Франция през четирите години на Първата световна война - битки, които изтощиха Централните сили на чужда територия. Германия подписа капитулацията край Компиен, когато нито един войник от Антантата не е бил на нейна земя.

Няма защо да очакваме, че Русия, вече изтощена от войната и в пълна изолация, ще издържи тази тежка позиционна война и нещо повече – ще постигне победоносен успех в нея. Антипутинската коалиция от държави, подкрепящи Украйна, се разраства и сега те са 47 от тях. Само Лукашенко е съюзник на Путин. Континентален Китай смъртно се страхува да попадне под такива разрушителни санкции, както тези, под които е вече Русия. Тези санкции биха означавали затваряне на хиляди западни фабрики, разположени в Китай, и съответно безработица за десетки милиони граждани. Народното въстание за Поднебесната империя е нещо нормално, смяната на династиите – също. И китайските комунисти много добре знаят това, така че внимават. Единодушието на демократичния свят при конфронтацията на Русия в Украйна принуди "председателя Си" да се включи в плана си за присъединяване на Тайван. Ако Западът беше разделен и безразличен към агресията в Украйна, Тайван вероятно щеше да загуби независимостта си до края на май.

Ембаргото върху руския петрол, което вероятно ще бъде наложено от демократичните държави през следващите дни, ще нанесе силен удар върху руската икономика, която получава един милиард долара на ден от тези продажби. Компенсация отникъде не се очаква.

Разширяването на НАТО на Североизток едва ли ще окаже значително влияние върху настоящата война, но със сигурност ще бъде поредното политическо поражение за Русия, която изведнъж загуби старите си и надеждни икономически партньори и приятели - Финландия и Швеция. Едва ли Ердоган ще възпрепятства разширяването на НАТО. Той по-скоро ще навреди сериозно на репутацията си, ако продължава да демонстрира безразличие към безопасността на потенциалните си съюзници и краен егоизъм в момент, когато други нации жертват много, за да подкрепят Украйна и да сложи край на войната.

Дори позицията на Турция да е повлияна от Путин – вето върху присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО в замяна на някои преференции в Сирия, които Русия все още не е в състояние да поддържа, заради нуждата от сили и средства за Украйна, Ердоган трябва да избира Сирия или НАТО.  Разбира се, той ще реши дилемата елегантно, както винаги в "османски стил" - ще изпрати Сирия там,  където трябва да отиде и Путин, и няма да се раздели с НАТО.

Същото може да се каже за Орбан – Русия сега е твърде непривлекателна, за да пожертва членството на Унгария в ЕС и други важни организации точно сега.

И така, след три месеца война - тежки боеве в Донбас, огромни загуби и пълна изолация. Перспективите за победа както военните, така и дипломатическите не са пренебрегнати. Дори локалните успехи - излизането на руски войски към западните граници на Донецка и Луганска области - стратегически не дават нищо.

Втората линия на отбрана на украинската армия отдавна е подготвена и се усъвършенства всеки ден, нови и все по-мощни оръжия пристигат в Украйна от Запад, резервистите преминават интензивно обучение. А мотивацията за борба с агресора не изчезва у украинците, напротив засилва се, докато инвазията се превръща във война на изтощение. Вечното примирие за прекратяване на огъня, с което бе сложен край на Корейската война, а и заради тъжния опит, тук няма да успее.

Сега виждам за Русия не перспективата за победа, а перспективата за крайно изтощение както на човешките, така и на военни и икономически ресурси без надежда за незабавното им възстановяване, дори украинската армия да не премине в офанзива в Донбас . Ами ако все пак го направи бързо натрупала необходимите ресурси за атака? Какво като сегашният Донбас се превърне в Курско-Орловска дъга, а не в безкрайните битки при Марне? Тогава опасността от поражение и дори срив на военно-политическия механизъм на Русия се увеличава многократно.

При тези обстоятелства бих считал за разумно сегашното ръководство на Русия (на което изобщо не симпатизирам, но желая най-доброто за страната ми) да признае решението за започване на война с Украйна за грешка и веднага да седне на масата за преговори, готово на компромиси. Това би направил всеки разумен лидер във всяка държава във всяка епоха. Това направиха наследниците на Сталин с Корейската война, започвайки преговорите за мир на погребението на тиранина. Така постъпи и  Александър II, убеден от мъдри съветници, че ако продължи войната (авторът има предвид Кримската война от октомври 1853 до февруари 1856 – бел.р.) с коалицията на Османската империя, това ще доведе до пълна катастрофа за Русия. И в двата случая решенията за прекратяването на военните действия проправиха пътя за реформи, за връщане на страната ни в световната общност, а в по-широк смисъл - към достойното съществуване както на държавата, така и на нейните граждани, доколкото системата позволява.

Упоритото застъпване на грешно решение никога не е донесло на никого добро. И този път няма да доведе до нищо добро. Има исторически примери и за това, включително и в националната история.

*Коментарът е на Андрей Зубов - руски историк, учен по религия и политолог, доктор по история, виден общественик, църковен деец, политически активист и коментатор, от неговия профил във Фейсбук. Заглавието е на Мениджър Нюз.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка